Анди Макдермът - Свещената крипта

— Копие? — Той удари по твърдата пластмаса. — Това не е истинския ключ?

— Не, това е… чакайте малко, истинският не е ли у вас?

— Той е бил изгубен преди много години — отвърна той намръщено.

— Задръж така — обади се Еди. — Искаш да кажеш, че вие пазите Криптата на Шива… но не можете да влезете вътре? — Той се изсмя саркастично. — От къде изобщо знаете, че вътре има нещо?

— Никой не може да влезе в Криптата без ключа — рече гневно Шанкарпа. — Вратите са затворени от хиляди години — и никой чужденец не е доживял да стигне до тях. До днес.

— Но сега имате дубликат, можете ли да ги отворите? — попита Нина.

По мрачното му лице премина сянка от срам.

— Тази тайна… също е изгубена.

— Е, това поне е един от начините да се запази мястото — обади се подигравателно Еди. — Но ако лошите го намерят, те просто ще взривят вратата.

— Ние ще защитим Криптата — настоя Шанкарпа. — Пазим я от времето, когато господарят Шива е оставил свещеното си имущество вътре.

— Но как е възможно да бъдете тук през цялото време? — попита Кит. — Тук няма растения за ядене, няма животни.

— Няма жени — додаде Еди. — Трябва да сте много силно вярващи, за да прекарате живота си тук горе.

— Такива са — каза Джирилал, облягайки се на тоягата си. — Пазителите идват от селата из планината — това е голямата ни тайна. — Шанкарпа каза нещо на хинди, ясна заповед да замълчи, но старецът поклати глава. — Не знаят всички, само малцината доверени хора. Ние — те наблюдават децата в своите селища, за да открият онези, които заслужават честта да защитават Криптата на Шива. Ако пожелаят, те се обучават от другите пазители и прекарват остатъка от живота си тук.

— Ти каза ние — отбеляза Еди. — И ти ли си един от тях?

— Бях. Но вече не съм.

— Защо? — попита Нина.

— Направих грешка. Мислех си, че постъпвам правилно, но… — Той въздъхна и тъжно поклати глава. — Нараних някого, когото обичах, отнех й най-важното за нея. Опитах се да намеря прошка, но не мисля, че някога ще я получа. Затова скитам между Кедарнат и Гаурикунд като един луд старец, пренебрегван… и обиждан.

— Това е твоето покаяние — осъзна Нина. — Но за какво?

Джирилал се обърна към Шанкарпа и сложи ръка на рамото му.

— Заради него, доктор Уайлд. Истинското име на Шанкарпа е Джанардан. Джанардан Митра. Той е мой син.

Навън се спусна нощ, бученето на бурята утихна. Джирирал беше успял да убеди Шанкарпа, че тримата посетители трябва да останат живи.

Поне засега. Непрекъснатите подозрителни погледи на пазителите, докато вечеряха, показваха, че те са все още на косъм от смъртта.

— От къде си намират храна? — попита Нина Джирилал.

— Когато се изкачвахме насам, видяхме няколко тераси, които може би някога са се използвали за земеделие, но не са били използвани от стотици години.

— Селата ги снабдяват — обясни йогата. — Няколко пъти годишно няколко пазители слизат в Кедарнат, облечени като поклонници, за да я вземат.

— Не бих нарекъл това пиршество — каза Еди, поглеждайки към купите с оскъдни порции зеленчуци и ориз. — Какво правите, ако ви свърши храната или времето е твърде лошо, за да слезете от планината?

— Господарят Шива ни дава сила, за да оцелеем — изръмжа Шанкарпа.

— Може би, но аз бих предпочел консерва с боб, пред каквато и да е вяра.

— Еди — предупреди го Нина. Последното, което им трябваше, беше да се опълчат на пазачите си. — Джирилал, ти каза, че си наранил някого, когото обичаш. Предполагам, че си имал предвид майката на Шанкарпа.

Той кимна.

— Вината беше моя. Смятах, че трябва да кажа на жена си за Криптата и че мога да й се доверя, че ще запази тайната. Би могла — тя е много по-добър човек от мен. Но грешката ми беше… — Той погледна към Шанкарпа. — Грешката ми беше, че разказах и на сина ни. Единственото ни дете. Той беше млад, упорит, смяташе, че да бъде цял живот воин на господаря Шива е по-добре, отколкото да живее в бедно село.

— Така си е — рече твърдо Шанкарпа. Английският му се беше поизгладил, самото му използване отключваше стари спомени. — Нима предпочиташ да разнасям на гръб туристи из планините за няколко рупии?

— Няма нищо срамно да служиш на другите — каза баща му, преди отново да се обърне към Нина. — Той взе решение. Когато навърши нужната възраст, аз се съгласих да се присъедини към пазителите. Той се отказа от всичко, за да служи на Шива и аз се радвам за него. Но има един човек, който не беше щастлив.

— Майка му — каза Нина.