Анди Макдермът - Свещената крипта

Мъжът, който я беше пленил, очевидно бе водачът, защото издаде някаква команда на хинди. Останалите реагираха, като сграбчиха пленниците си и ги повлякоха към ръба на терасата. Еди се бореше, но пазителят го удари по главата с дръжката на ножа си.

Нина беше изблъскана до ръба на пропастта. Еди и Кит се озоваха до нея.

Едно бутване бе достатъчно, за да полетят към смъртта.

— Спрете!

Заповедта не дойде от мъжа зад Нина. Тя се разнесе от дъното на долината и отекна в каменните стени. Нина погледна надолу и в подножието на разрушеното стълбище видя самотна фигура, облечена в проста оранжева роба.

Джирилал.

Водачът се поколеба: не нанесе фаталния удар… но също така не я дръпна назад. Той извика нещо на възрастния мъж; гласът му звучеше гневно, но в него се долавяха и нотки на уважение. Джирилал му отвърна подобаващо със заповеден глас, без намек за фалшивата му лудост.

Каквото и да му беше казал, то свърши работа. Водачът изръмжа раздразнено и отстъпи назад, дърпайки Нина със себе си. Без да сваля острието от гърлото й, той махна на останалите да отведат Еди и Кит по-далеч от ръба.

За нейна огромна изненада следващите му думи бяха на английски.

— Елате с мен — изръмжа той.

Пленниците бяха отведени в една от стаите, изсечени в планинския склон. Тя беше доста по-дълбока от останалите, които бе видяла Нина; коридор водеше от сводестия вход към голяма стая, чиито под беше покрит с животинска кожа. В нишите, изсечени в стените, горяха огньове, а пушекът излизаше през процепите на тавана.

Тя преброи поне дванайсет пазители. Всичките бяха мъже, от тийнейджъри до такива на средна възраст. Те носеха тъмносини роби и главите им бяха избръснати като на монаси. Но беше очевидно, че не бяха просто търсачи на духовно просветление. Те бяха воини, готови да защитават долината до смърт.

Други двама мъже въведоха Джирилал, отнасяйки се към него със смесица от презрение и уважение. Йогата се усмихна на Нина и започна да разговаря с водача; въодушевлението му рязко контрастираше на стоическото неодобрение на по-младия мъж.

— През цялото време е знаел за това — промърмори Еди. — И дори не си направи труда да ни предупреди.

— Напротив — отвърна Нина. — Той се опита по всякакъв начин да ни отблъсне от тук. Но не можеше да ни каже за тези хора, без да потвърди, че Криптата на Шива наистина съществува… което всъщност се опитваше по всякакъв начин да избегне.

— Но кои са те? — попита Кит. — И каква е връзката му с тях?

Джирилал ги погледна.

— Скоро ще отговоря на въпросите ви. Но първо трябва да ги убедя да не ви убиват, така че моля ви, бъдете търпеливи.

— Мисля, че можем да му дадем още малко време — каза Нина, оглеждайки нервно враждебните лица на хората, които ги заобикаляха.

Двамата мъже разговаряха няколко минути, преди лидерът, очевидно недоволен от намесата на Джирилал, да се изправи пред тримата. Той беше на около трийсет години, висок, с изпъкнали мускули.

— Аз съм Шанкарпа — каза той. — Твърдите, че сте дошли тук, за да защитите Криптата на Шива? — Английският му беше колеблив, неправилен.

— Да — отвърна Нина. — Аз съм Нина Уайлд, директор на Агенцията за световно наследство към ООН. — Лицето на Шанкарпа изразяваше пълно недоумение, докато Джирилал не му го преведе на хинди. — Работата ми е да откривам важни исторически места, които могат да бъдат показани на света — и да ги защитавам от крадци.

— Ние защитаваме Криптата от крадци — отвърна твърдо той.

— Да, вече го забелязахме — каза Еди. — Само че сте малко по-пъргави от средностатистическия полицай под наем.

Нина му изшътка.

— Ние не сме единствените, които търсят Криптата. Друга група хора искат да откраднат ведите на Шива. Те вече извършиха убийства, за да разберат къде се намира, ще убият и вас, ако се опитате да ги спрете.

Споменаването на ведите предизвика вълнение.

— От къде знаете за ведите на Шива? — попита настоятелно Шанкарпа.

— От един мъж на име Талънор. Той е посетил Кедарнат преди хиляди години — свещениците му разказали за Криптата и му показали ключа. — Тя посочи дубликата, който лежеше сред конфискуваните им принадлежности.

Той го взе и разгледа лицата на боговете на светлината от огньовете.

— Къде намерихте това? — Въпросът прозвуча обвинително, сякаш бяха откраднали негова лична собственост.

Нина реши да опрости обяснението.

— Талънор притиснал ключа към един златен лист — това е копие от отпечатъка.