Анди Макдермът - Свещената крипта

Тя изскочи навън. Пазителят, който беше бутнал статуята през ръба на терасата, я забеляза и извика нещо на другарите си.

Нямаше следа от Еди или Кит. Нина хукна към края на перваза. Краят на потрошената стълба се намираше точно зад процепа. Между краката на статуята Нина забеляза голяма каменна врата с кръгла маркировка. Ключалката?

За която тя имаше ключ.

Пазителят я преследваше. Нина се затича към ъгъла на терасата, където се намираше най-тясната част на процепа. Ако не я беше преценила както трябва, щеше да умре.

Скок…

Нина стъпи с единия крак на най-долното стъпало и се наведе напред. Ботушът й се плъзна по снега. Тя падна и писъкът и секна рязко от удара в непрощаващия камък.

Плъзна се надолу по древното стълбище, причинявайки миниатюрна лавина с краката си…

Заби пръсти в стъпалата, пробивайки снега, достигайки до камък — и пукнатина. Тя се вкопчи в нея. Смъртоносното плъзгане спря, краката й увиснаха над бездната. Намери къде да се хване с другата ръка и се издърпа нагоре.

Пазителят все още тичаше по най-горната тераса. Само след секунди сам щеше да скочи над процепа. Нина се изкачи по широкото стълбище и се приближи до вратата. В центъра на изсечената маркировка имаше кръгла назъбеност.

Със същата големина като ключа.

Тя го извади от джоба си. Зад нея се чу тупването на пазителя, който беше прескочил процепа и тичаше нагоре по стълбите.

Еди стигна до Кит и сграбчи въжетата.

— Дръж се!

— Държа се! — извика в отговор Кит. — Еди, почти са преминали моста!

Първият от пазителите се намираше само на няколко стъпки от перваза. Еди погледна нагоре и видя Нина да тича към статуята, преследвана от мъж с роба.

— Мамка му! — Той дръпна силно.

Едното от въжетата, отслабено от годините и климата, се скъса. Кит изкрещя, но пропадна само един фут, останалите въжета се впиха в глезена му.

Първият пазител премина моста и извади свирепо изглеждащ нож. Мъжът зад него носеше меч. По стълбите към двамата нарушители прииждаха още хора. Единственият път за бягство беше надолу по въжетата — но Еди не можеше да го направи, докато не освободеше Кит. Затова продължи да го дърпа нагоре.

— Хвани се за перваза! — извика той на индиеца. Кит се преви на две и се опита да достигне заледения камък. — Хайде, почти го достигна!

Пръстите на полицая се вкопчиха в неравната повърхност. Еди пусна въжетата, хвана го за китката и го издърпа върху терасата. Беше в безопасност.

Но Кит дори не успя да му благодари. Първият пазител ги достигна и замахна с камата си…

Еди отскочи встрани и острието успя само да разпори ръкава му. Той замахна силно, за да отблъсне ръката на мъжа и заби свития си юмрук в лицето му. Човекът с робата падна по гръб и от устата му шурна кръв.

Кит освободи крака си и се изправи със стиснати юмруци срещу групичката пазители, които се приближаваха от другата страна.

— Какво ще правим?

— Слизай по въжето! — каза Еди.

— Никога няма да успеем!

— Няма, ако продължиш да мрънкаш — слизай! Аз ще ги задържа! — Той грабна ножа на падналия мъж, а Кит грабна въжето, скочи от ръба и бързо се спусна надолу…

Но само след миг главата му отново се появи.

— Еди, под нас има един мъж с меч!

Еди вдигна камата — и един от пазителите повтори огледално движението му, само че неговото оръжие беше три пъти по-дълго. Отзад се приближаваха още мъже.

— Ами… мамка му.

Нина стигна до вратата. Онова, което й се беше сторило като изсечени в камъка фигури, всъщност се оказа отделни предмети, монтирани върху камъка: пет големи колела, подредени в кръг около „ключовата дупка“; около тях бяха монтирани множество по-малки кръгове, върху които бяха изписани десетки думи на санскрит. Нямаше време да се чуди какво ли означават — оставаше й само да вкара ключа — дубликат в ключалката и да се надява, че ще се получи.

Но не стана.

Ключът съвпадна идеално, но в ключалката нямаше нито щифтове, нито ръчки, нито каквито и да било механизми. Тя ужасена се досети, че ключът е бил просто символ — същинският механизъм за отключване бе подреждането на кръговете с образите на Шива и съпругите му по определен начин. Това беше ключалка с комбинация.

Която не й беше известна.

Стиснала ключа в ръка, тя е обърна към пазителя, който бе застанал зад нея с вдигнат меч. Тя изпищя…

Но удар не последва. Вместо това той опря острието до гърлото й и я поведе обратно към стълбището. Тя видя, че Еди и Кит също са заловени и са заобиколени от група пазители.