Анди Макдермът - Свещената крипта

Нина вече се беше изкачила на следващата тераса.

— Еди, насам! — извика тя, стигайки до един от въжените мостове. Разположените му на доста голямо разстояние дъски бяха покрити със сняг и от тях висяха ледени шушулки.

— Да не си се побъркала? — извика той, докато Кит му помагаше да се изкачи.

— Няма друг изход от тук! — Тази част от перваза беше прорязана от твърде широк процеп, който не можеше да бъде прескочен, а статуите, изсечени в стената, бяха разрушени.

— Мамка му! — той погледна надолу. Пазителите имаха предимството да бъдат на своя територия, познаваха най-бързите маршрути към горните нива и бързо се приближаваха към тях. От другата страна на долината обаче той забеляза здраво стълбище, което водеше към нивото срещу шестата тераса. Ако успееха да намерят път към най-горното ниво, може би щяха да успеят да преминат през него до гигантската статуя на Шива… — Нина! Ключът — дали ще успее да ни вкара в Криптата?

— Какво? — извика изненадано тя. — Не знам. Защо?

Той посочи гигантската фигура, замръзнала в танца си.

— Ако успеем да влезем вътре, може да ги спрем.

— Но те също ще имат ключ!

— Ще залостим вратата! Хайде — да минем от другата страна!

Тя колебливо се хвана за едното от въжетата — парапети на моста.

— Не мисля, че това е безопасно…

— Щом те могат да го използват, значи и ние можем! — През процепа прелетяха още камъни и засипаха стената. Еди хвърли един обратно. Той улучи най-близкия изкачващ се мъж. Човекът изпищя и падна на долния перваз. — Тръгвай!

Нина стъпи на първата дъска. Тя изскърца, но издържа. Вкопчила двете си ръце във въжетата, тя направи още една крачка, после още една. Ледените шушулки се чупеха и падаха на земята.

— Ти си втори — каза Еди на Кит, докато взимаше още един камък. Като че ли пазителите нямаха желание да нападат Нина и бяха съсредоточили атаката си върху двамата мъже. Може би се страхуваха, че ще повредят моста. Той избягна поредния летящ към него камък и погледна надолу. Някой от пазителите вече се намираха само на два етажа под него и тичаха по перваза към въжетата, за да продължат изкачването си.

Нина беше стигнала до средата на моста. Дъските не бяха разположени равномерно и тя трябваше да гледа в краката си, за да е сигурна, че ще стъпи на твърдо — и при вида на земята, която се намираше на петдесет фута под нея, ужасно й се зави свят. Но не спираше да се движи. Оставаха само петнайсетина фута…

Пазителите вече се катереха по въжетата към четвъртата тераса, само на едно ниво под тях.

Тя ускори крачка, повтаряйки „мамка му, мамка му, мамка му!“ при всяка стъпка. Оставаха две дъски, една, край! Тя погледна назад и видя колко са напреднали пазителите от другата страна на долината. И за неин ужас броят им не само се беше увеличил, но и се бяха приближили ужасно много.

— Еди! — извика тя, сочейки с пръст мъжете в роби, които бързо се катереха по стената. — Точно под теб са!

— Тръгвай! — заповяда Еди на Кит и го изчака да премине по две-три дъски, преди сам да тръгне след него. Мостът се тресеше силно под двойната тежест, отчупиха се още висулки и се пръснаха на хиляди парчета на земята. — Нина, отивай горе! — Тя се накани да възрази, но тогава първият пазител стигна до перваза от другата страна — и запрати своя чакрам по нея като смъртоносно фризби. Нина изпищя и се наведе; дискът изсвистя над главата й и отскочи от стената. Тя се изправи и хукна към стълбите, прескачайки озъбените процепи в каменната стена.

Кит вървеше по моста, а Еди не изоставаше. Една от дъските изскърца предупредително, когато индиецът стъпи върху нея. Той изпъшка и прехвърли тежестта си върху поддържащите въжета.

Мостът се разклати. Еди се вкопчи във въжетата и единият му крак се изплъзна от дъската; дървото се заби болезнено в прасеца му. Кит погледна разтревожено назад.

— Не спирай! — извика Еди, възстановявайки равновесието си.

Той изчака Кит да достигне до предпоследната дъска и отново тръгна след него. С приближаването към края вибрациите на моста постепенно се успокояваха…

В този момент изведнъж дъската поддаде под тежестта му.

Еди падна, но успя да се хване за въжетата и краката му увиснаха безпомощно във въздуха. Мостът се разлюля силно и едната му ръка се изпусна от заледеното въже. Кит спря на последната дъска, погледна назад — и се обърна.

— Не, не спирай! — извика Еди, но агентът на Интерпол вече беше тръгнал към него.

Нина стигна до стълбите — поредица от каменни блокове, които стърчаха на един фут от стената, но преди да започне да ги изкачва, видя, че Еди виси от моста. Беше готова да хукне обратно, за да помогне, когато забеляза нещо с периферното си зрение.