Анди Макдермът - Свещената крипта

— Мили боже — каза Нина и пристъпи напред под сипещия се сняг. Краят на долината се криеше в мъгла и сянка, но тя можеше да види достатъчно, за да изпадне в благоговение пред мащаба на откритието. Преброи по седем тераси от всяка страна, които се издигаха на два метра една над друга по каменните стени. — Това сигурно е на хиляди години. Повече от единайсет хиляди, ако е същото място, за което споменава Талънор.

Кит беше също толкова зашеметен.

— Как така никога не е било открито? Намираме се само на няколко километра от най-свещеното място в Индия — все някой трябва да го е видял!

— Отгоре нищо не се вижда — осъзна Еди, сочейки към небето. — Намираме се на северната страна на хребета, която никога не се осветява директно от слънцето. — Той погледна към най-високата тераса. — Отгоре са надвиснали скали. Сигурно няма да се види дори и да се надникне от ръба.

— Криптата на Шива трябва да е някъде тук — каза Нина, преминавайки от възхита към вълнение. — Как смятате, колко ли е дълга долината?

— Има само един начин да го разберем — отвърна Еди и махна с ръка към другия край на каньона. — Да идем и да видим.

Тръгнаха напред. Над тях тъжно виеше вятърът. От мрака изникваха все повече детайли: различни линии прекосяваха каньона, свързвайки отделните нива. Първоначално бяха обикновени въжета, увиснали под тежестта на снега, но след това се появиха по-сложни преходи — с въжета, които подкрепяха и ръцете и краката, а по-нататък имаше дори истински въжени мостове, които се люлееха високо над главите им.

Еди изгледа един със съмнение.

— Няма начин това да е на единайсет хиляди години. Въжените мостове не могат да издържат толкова дълго, ако някой не ги поддържа.

— Смяташ, че някой е идвал тук наскоро? — попита Кит.

— Така ми се струва.

Нина отиде до един от сводестите входове и огледа скулптурите около него, преди да освети с фенерчето вътрешността.

— Повечето от надписите са на ведически санскрит… но има и такива на класически санскрит, който е влязъл в употреба едва около 400 година пр.н.е.

Тя влезе в камерата и установи, че е затрупана с вековен боклук. Стаите на първия етаж щяха да се наводнят по време на пролетното топене на снеговете, затова всичко, оставено в тях, очевидно беше считано за ненужно от обитателите на долината. Голяма част от предметите, които лъчът на фенерчето й освети, се бяха разпаднали до степен на неразпознаване, но тя зърна проблясък на метал и внимателно го измъкна от боклука.

— Я погледнете тук!

— Меч? — попита Еди.

— Ятаган или поне онова, което е останало от него. — Тя огледа ръждясалата дръжка. — Тук има надпис — като че ли на арабски. Части от Индия са били завладени от мюсюлманите след тринайсети век, така че това е поне оттогава.

— Не мисля, че са стигнали чак дотук — каза Кит.

— Сигурно е била експедиция, която е търсела търговски маршрут до Китай — или може би дори са търсели Криптата на Шива. Кой знае? Но очевидно са стигнали дотук. — Тя върна меча на мястото му и продължи да върви напред.

Над тавите им се появиха нови мостове; Еди забеляза и други въжета да висят между нивата и над пролуките, където каменните стени се бяха начупили. Дори след като мястото беше започнало да се руши, тук бяха продължили да живеят хора. Но нищо от онова, което виждаха, не можеше да им даде ясна представа кога е било окончателно изоставено.

Но скоро всички мисли излетяха от главите им. Пред тях изникна почти отвесна стена от черен камък, висока стотина метра. Някога до най-високите тераси се беше издигало огромно каменно стълбище, което сега беше почти напълно разрушено. Единственият начин да стигнат догоре беше по криволичещите ръбове на стените и през различните мостове, свързващи местата, откъдето можеха да се изкачат до следващото ниво. Триизмерен лабиринт, в който едно подхлъзване можеше да доведе до фатално падане.

Но онова, което ги очакваше горе, предполагаше, че подобен опит си заслужава риска.

— Това е Шива — ахна Нина.

На върха на срутеното стълбище се намираше широк перваз… на който, под надвисналите скали, се издигаше огромна статуя на индуския бог. С два крака, но с четири ръце, колосалната фигура беше заела поза на танцьор. Скулптурата, изсечена в скалната стена, се издигаше на височина от двайсет метра и се извисяваше над странното селище в ниското. Главата й беше изкривена под остър ъгъл, устните бяха изкривени в подигравателна полуусмивка, която предполагаше, че тя знае някаква тайна… и предизвикваше зяпачите да я открият.