Анди Макдермът - Свещената крипта

Кит наведе глава, покланяйки се уважително пред гиганта.

— Мисля, че намерихме онова, за което дойдохме.

Нина бързо свали раницата си и започна да търси нещо вътре.

— Къде се е дянало проклетото нещо… ето го! — Тя извади дубликата на ключа и го вдигна нагоре. — Погледнете! Същото лице, същото изражение. Това наистина е ключът за Криптата на Шива! Трябва да се качим горе!

Еди огледа начупените тераси.

— Настина ли си готова да рискуваш живота си, изкачвайки се по тези въжета?

— Не може да няма друг път нагоре, нещо, което да не се вижда от земята. — Тя посочи към руините на стълбището. — Виждаш ли, по него можем да се изкачим до втория етаж, след това можем да минем на следващия, като се изкатерим по онези скулптури, които достигат до процепа в следващия перваз.

— Ами ако всичко се срути веднага, щом се отпуснем с цялата си тежест върху него?

— Остава ни само да се надяваме, че Шива е послушал Джирилал, когато го е помолил да бди над нас.

— Ако Шива наистина се е грижил за нас, би могъл да ни прати по-приятно време. — Еди погледна към тъмното сиво небе над каньона, където все още бяха струпани снежните облаци. — Освен това ни остава само час, преди да се стъмни.

— Нямам намерение да оставам тук — рече нетърпеливо Нина. — Да видим докъде ще стигнем, става ли? После ще слезем долу, преди да се стъмни и ще си направим лагер.

— Господи, добре! — Те се запътиха към основата на стълбището. — Оставете раниците в онази стая, за да не се налага да ги мъкнем с нас.

Нина пъхна дубликата на ключа във вътрешния джоб на палтото си и след като оставиха раниците си, те започнаха да се изкачват по натрошения камък. Само за няколко минути успяха да стигнат до второто ниво. Скулптурите, които им беше посочила Нина, представляваха сложна плетеница от образи на животни — бикове и слонове.

— Големият човек горе няма да се обиди, ако ги използваме вместо стълба, нали? — обърна се Еди към Кит.

Индиецът се усмихна.

— Причината да дойдем тук е да го възвеличаем, така че господарят Шива едва ли ще има нещо против.

— Страхотно. Харесва ми да имам някой бог на моя страна. Който и да е той. — Еди изчетка снега от каменните скулптури и започна да се изкачва. — Стабилни са — извика той към тях, след като стигна до следващото ниво.

Втора започна да се изкачва Нина, като пъшкаше тежко от усилие. Еди й помогна да се качи, след това направи същото и за Кит.

— Така, сега накъде? — попита тя. Процепът в терасата беше твърде широк, за да го прескочат, но като че ли можеха да го заобиколят, изкатервайки се по изсечените скулптури, за да достигнат до няколко висящи въжета малко по-нататък.

Еди провери здравината на скулптурите, след което внимателно премина над процепа. Каменното лице на една крава изпука предупредително, щом стъпи върху него; той побърза да намери стабилна стъпенка и успя да премине. Нина и Кит го последваха, избягвайки нестабилното място. Когато се озоваха от другата страна, Еди вече беше проверил дали въжетата ще успеят да издържат тежестта му.

— Добре ли е? — попита Нина.

— Твърде добре, ако питаш мен — отвърна той.

— Смяташ, че някой е бил тук наскоро? — попита Кит.

— Да. Със сигурност през последните няколко години.

— В такъв случай някой знае за това място — рече Нина.

— Джирилал! Това обяснява защо се опитваше толкова усилено да ни убеди да не идваме тук. Притесняваше се, че ще го намерим.

— Той има перфектното прикритие — започна да разсъждава Кит. — Може да наблюдава всеки, който пристигне в Кедарнат или Гаурикунд, а никой няма да обърне голямо внимание на един йога.

— Но той не направи нищо да ни спре, нали? — каза Еди, докато се изкачваше по увисналите въжета. — Би могъл да ни убие в съня ни, ако искаше.

— Може би… а може би просто ни е предупреждавал — предположи Нина и тази мисъл не й допадна още щом я изрече на глас.

Еди погледна надолу към нея.

— За какво?

— Не знам. Дори стигането дотук си беше доста опасно, но… — Тя се опита да прогони мисълта и започна да се катери след Еди.

На следващата тераса си очакваше нова стая, изсечена в стената. От двете страни на входа й имаше каменни фигури. Когато и Кит се качи, Нина освети вътрешността й с фенерчето. Стаята беше доста по-дълбока от камерите на първия етаж. Близо до входа бяха складирани хаотично купчини дърва… но малко по-навътре фенерчето освети нещо по-симетрично.

Дървени сандъци.

Нина влезе в стаята; под краката й хрущяха отчупени частици. Сандъците бяха стари, грубото дърво беше обезцветено и изгнило, но конструкцията им несъмнено беше продукт на индустриалната епоха. Когато се приближи до тях, тя различи надпис.