Анди Макдермът - Свещената крипта

— Това е невероятно! — каза тя, докато Шанкарпа се изкачваше по другата рампа. — Древните индуси са имали летящи машини още преди гърците да са измислили мита за Дедал! И едва през шестнайсети век Леонардо е проектирал нещо подобно. — Шасито на глайдера беше направено от същото дърво и към него бе прикрепена трапецовидна рамка с подобни на ски метални шини. Те не бяха корозирали, както можеше да се очаква; пещерата беше студена и суха. Летателният апарат беше проектиран да носи поне двама души, които да лежат по очи върху дървена платформа, прикрепена под крилото.

Джирилал й се усмихна.

— Все пак често се казва, че индийците са измислили всичко.

— Кой го казва? — попита Еди.

— Ние, индийците — отвърна Кит.

Нина освети корпуса на древния апарат. В края на тънкото дървено тяло се виждаше опашката с форма на ветрило. Под нея беше прикрепено нещо — дълъг черен цилиндър, който стърчеше от рамката. Първоначално предназначението му я озадачи… преди въжето, което висеше от единия му край, да й подскаже: фитил.

— Ето и още нещо, което може би сте изобретили преди всички — каза тя. — Ракетите.

— Шегуваш се! — каза Еди. — Мислех си, че китайците са ги измислили.

— Мисля, че страшно ще се ядосат, когато разберат, че някой ги е изпреварил. Те са изобретили барута около девети век, но нашите приятели тук са го използвали хиляди години по-рано. Сигурно така са получавали нужната скорост за излитане.

Джирилал обиколи основата на рампата.

— Вижте тук — извика той.

Нина насочи фенерчето надолу и освети още черни тръби.

— Внимавай, не ги бутай! Един бог знае откога стоят тук — може да са нестабилни.

Еди не беше съгласен с нея.

— По-скоро изобщо няма да проработят. Зависи как са правели барута — ако не са го смесили добре, сигурно вече се е разпаднал на отделните си съставки. — Той улови изненадания поглед на жена си. — В SAS ме обучаваха за работа с експлозиви — хубаво е да си наясно с тези неща, ако смяташ да взривяваш разни работи.

— Е, и в двата случая е по-добре да не приближаваме пламъци до тях. — Тя започна да се спуска по рампата. Очите й вече бяха привикнали към слабата светлина. — Леле! Това не е единственият глайдер — това място прилича повече на хангар! — От едната страна на пещерата бяха наредени още няколко вимани. В тъмнината проблясваха и други загадъчни предмети. — Светлината на фенерчето не е достатъчна. Ще ни трябва нещо по-голямо.

— Това може да свърши работа — обяви Джирилал. Старият йога беше влязъл малко по-навътре в пещерата и стоеше до един метален казан върху каменен пиедестал. Нина го освети — и откри, че в пода зад него е изсечен тесен жлеб, който продължаваше навътре в пещерата. Тя го освети с фенерчето до мястото, където се разклоняваше и проследи единия му ръкав, който също се раздели на две, като накрая стигаше до друг казан. В канала имаше някаква течност, но от вълнението на Джирилал можеше да се съди, че това не е вода.

Нина се върна при него.

— Това е петрол — каза тя, като разбърка леко покритата с пепел гъста течност и я помириса. — Система за осветление. Палиш единия огън и той се разпространява из цялата пещера, запалвайки останалите казани.

— Мислех си, че не трябваше да палим огън — каза Еди, поглеждайки към купчината ракети.

— Всичко ще бъде наред, стига някой да не събори някой казан. Чакай да си донеса нещата.

Тя внесе раницата си и намери вътре водоустойчив кибрит.

— Да опитаме ли? — попита тя Шанкарпа.

— Пали — заповяда той.

Тя пална клечка кибрит и я допря до петрола. Трябваше му известно време да се запали, но резултатът накара всички да примижат. Огнената линия се спусна по канала, разделяйки се няколко пъти, като всяко разклонение се спускаше към различните краища на пещерата. Когато огънят достигаше до казаните, вътре нещо изсъскваше и шептеше — подпалваха се малки пакетчета с барут и огънят достигаше до дървата и въглищата, струпани над тях. Започнаха да се надигат пламъци.

Примигваща кехлибарена светлина изпълни грамадната пещера. Предметите постепенно започнаха да придобиват форма, разкриха се невероятни съкровища; златни статуи на богове, хора и животни; изкусно обшити китеници, украсени с перли и ценни метали; красиво нарисувани фрески и прекрасна бродирана коприна, показваща сцени от живота на Шива и неговите съпруги. Сред творбите на изкуството се виждаха странни машини, също толкова загадъчни на светло, колкото и в мрака. Гигантско колело, от чийто ръб висяха десетки кожени торбички; голяма дървена решетка, от която стърчаха стотици блестящи метални стрели; масивен каменен валяк с дълги и дебели метални дръжки. Недалеч от рампата се издигаше нещо, което наподобяваше миниатюрен дворец със златни куполи. Към пръстен около върха му бе привързана огромна спъхната и провиснала текстилна торба, която се простираше навътре, чак до задната стена на Криптата.