Анди Макдермът - Свещената крипта

— Да му се не види! — възкликна Еди. — Шива е имал голям гараж.

— Това е невероятно — прошепна Нина. — Какви са всички тези неща? — Тя се приближи до малкия дворец. На едната му стена имаше порта; тя леко я побутна и във вътрешността се разкри още един казан, както и няколко меча с прави остриета, подредени на стойка до едната стена. — Прилича ми на куклена къщичка.

— Маяянтра — каза Джирилал. — „Магическа машина“. Във ведите и епосите се разказва, че такива машини са били използвани в битките.

Шанкара беше по-подробен.

— Това е сарвато-бхадра — каза той, приближавайки се до голямото колело. От двете страни го подпираха дървени колони. Той взе една торбичка, която съдържаше нещо тежко, с размера на човешка глава. Кожата беше изрязана във форма, която силно наподобяваше прашка с дървен чатал. — Той хвърля камъни, по сто наведнъж.

— „Да пребием всички с камъни!“ — пропя Еди фалшиво, с носов глас. Всички се обърнаха към него. — Боб Дилън, нали се сещате 9 9 Става въпрос за песента на Боб Дилън „Rainy Day Woman“ — Б.пр. ? Добре де, сигурно не се сещате. Забравете.

— Как са ги вкарали тук? — попита Кит. — Нито една от тях не би могла да мине през долината до пещерата.

— Сигурно са ги сглобили тук — каза Нина. — Те са експонати — също като повечето съкровища на Шива. — Тя пристъпи до Шанкарпа. — Всичко това ли се споменава в епосите?

— Да, и в надписите по стените в долината — отвърна той. После посочи към решетката с металните стрели. — Това е сара-янтра — тя изстрелва по сто стрели наведнъж. Удгхатима — каменният валяк — разбива стените на замъците.

Нина се вгледа отблизо в древните бойни машини. Каменни и метални тежести висяха от вериги, които преминаваха през скрипците, монтирани в основата им. Вече беше виждала — и едва не стана жертва — на подобни елементарни, но ефективни механизми, задвижвани от гравитацията; дори след всички тези векове те все още функционираха.

— Впечатляващо. Само не ги пипайте — може да се активират. — Тя посочи „куклената къщичка“. — А това?

Баща и син се спогледаха.

— Летящият дворец — каза Шанкарпа.

— От написаното в „Рамаяна“ бях останал с впечатлението, че е доста по-голям. — Джирилал звучеше почти разочаровано.

Междувременно Кит и Еди бяха огледали вътрешността му.

— Знаете ли какво е това? — попита йоркширецът. — Балон с горещ въздух. — Той посочи казана. — Ето ви го огъня, а ей това е дъното на балона.

Нина погледна възхитено платнената грамада.

— Невероятно! Първо китайците губят първенството в откриването на барута, а сега и французите ще трябва да се откажат от балоните. Щом разкрием това място пред света, ще има доста ядосани историци.

— Ако въобще бъде разкрито — каза Шанкарпа с предупредителен тон в гласа. — Всичко това са играчки в сравнение със силата на думите на господаря Шива. Трябва да намерим ведите на Шива — и тогава ще реша какво да правя с вас.

— Къде може да се намират? — попита Кит.

— В дъното на Криптата — каза Нина. — Да вървим. — Тя ги поведе през пещерата, следвайки блещукащата петролна следа. Подминаха безброй други обсадни машини — някои приличаха на балисти и катапулти, други на стенобойни тарани с формата на слонове или кози, както и други оръжия като онези, които бяха намерили до рампата — докато най-накрая стигнаха до дъното на пещерата.

Веднага стана ясно къде се намират ведите на Шива. Висока шест метра статуя пазеше тесен проход, прорязан в скалата.

— Знаеш ли какво? — рече Еди. — Като че ли Спилбърг е бил прав през цялото време.

Шанкарпа застана изпълнен със страхопочитание пред статуята.

— Кали… — прошепна той.

Черната богиня приличаше на нещо, излязло от някакъв кошмар; устата й беше изкривена от гняв. Очите и подаващия се от устата език бяха боядисани в кърваво червено, голото й тяло бе украсено с гирлянда около врата — но не от цветя, а от човешки черепи. Но най-отличителното нещо бяха ръцете й: цели десет. Повечето от тях държаха оръжия, смъртоносни остриета проблясваха на светлината — няколко меча, един тризъбец, двуострият скиптър на огромна ваджра, дори диск на чакрам. С единия си крак беше стъпила твърдо на пода до малкия вход към прохода, а другия беше вдигнала заплашително, сякаш се канеше да стъпи върху всеки, който се осмели да премине под него.

Пазителите реагираха на гледката с голямо благоговение, дори страх. Преклонението пред един индуски бог, като Шива, не пречеше да се кланят и на други, а като съпруга на Шива и едно от най-могъщите божества в пантеона, Кали заслужаваше уважение.