Анди Макдермът - Свещената крипта

Еди се досети какво е това и сграбчи Шанкарпа за ръката.

— Залегни!

Двамата паднаха на пода, Еди прикри Кит с тялото си и го притисна към стената на рампата — и около тях заваля дъжд от камъни.

Нина беше използвала експонатите в Криптата, за да се прикрие от преследвачите. Но тя знаеше, че не може да ги избягва вечно — трябваше да се изправи срещу тях.

В мига, когато тази мисъл се оформи в главата й, тя се озова през гигантското колело на сарватобхадра — метателната машина, която хвърляше камъни.

Също както всички останали бойни машини, и тя беше готова за действие.

Нина се хвърли върху ръчката за освобождаване на механизма и изкрещя „Боб Дилън“, за да предупреди Еди. Голямата тежест се спусна, веригата й затрака и заскърца. Колелото бързо набра скорост и закачените по него кожени прашки щръкнаха встрани от центробежната сила.

Докато машината се въртеше все по-бързо, в нея се задвижи още нещо и едно метално блокче се подаде през жлеба, който свързваше центъра на колелото с рамката му. Спусък — върху поддържащата рамка беше монтирано друго блокче. Когато въртящото се колело достигна максималната си скорост, те се удариха едно в друго…

И освободиха прашките.

Колелото беше монтирано върху ос, която беше наклонена на няколко градуса встрани от вертикала. Докато се въртеше, тя се люшкаше наляво-надясно — засипвайки пещерата със смъртоносен дъжд от камъни. Те прелитаха над рампата, съвсем близко до виманата на върха й… и падаха на пода пред входа.

Зек блъсна Коил настрани миг преди камъкът с размер на човешка глава да полети към тях и да се разбие на мястото, където Коил бе стоял миг преди това.

Останалите нямаха такъв късмет. Един от наемниците беше ударен в лицето и се разнесе силно хрущене на счупена кост. Друг отнесе удар в гърдите; бронежилетката не можеше да му помогне срещу силата на камъка, който заби острите краища на счупените му ребра право в сърцето. Останалите се разбягаха в търсене на прикритие.

Изправена пред застрашителния каменен дъжд, Ванита изкрещя на оператора на лебедката да я вдига по-бързо. Тандон отскочи встрани от пътя на падащите камъни. Единият от наемниците, които носеха сандъка, беше улучен в коляното, ставата му се счупи с ужасяващо пропукване, той залитна и падна през ръба на терасата. Хеликоптерът, индийски „Дхрув“, се издигна, повдигайки Ванита от терасата.

Сандъкът беше оставен близо до ръба и камъните продължаваха да се сипят покрай него.

Шанкарпа посочи с пръст към вътрешността на Криптата.

— Отивай! — извика той на Еди, скочи и хукна към вратата.

Еди изправи Кит и се шмугна в процепа между двете половини на рампата, влачейки агента на Интерпол след себе си.

— Трябва да намерим Нина — извика той, докато го дърпаше по тесния коридор. Пред себе си забеляза купчината черни ракети, край които гореше първият мангал. Все още никой не ги преследваше. Но объркването нямаше да трае дълго. Тъй като нямаше кой да го презареди, сарвато-бхадра беше ограничено до един-единствен залп.

Нина изостави бойната машина — камъните просто бяха прелетели над главите на тримата мъже, които я преследваха — и се затича още по-навътре.

Шанкарпа изтича през отворената врата. Един от наемниците стреля по него, но той вече беше изскочил навън. Забеляза сандъка, изоставен до разрушеното стълбище, но не можеше да направи нищо за него. Вместо това се затича колкото се може по-бързо покрай него…

И скочи.

Студеният вятър засвири в ушите му, докато летеше над пропастта, дълбока над двайсет метра…

Краката му достигнаха ръба на най-горната тераса. Той се движеше твърде бързо, за да спре отведнъж, блъсна се в стената и се строполи на заснежения под. Изправи се и побягна отново към един от сводестите отвори.

В долината отекна рев на двигател — хеликоптерът „Хюз 500“ се спускаше…

Шанкарпа се хвърли през отвора, а зад гърба му куршумите натрошиха древните статуи. Стрелбата спря, но бученето на ротора продължи да се чува със същата сила. Щурмовият хеликоптер го чакаше да се появи; стрелецът предположи, че стаята има само един изход.

Но грешеше. Шанкарпа потъна в мрака, изпълнен с желание за отмъщение.

Пазителите на Криптата на Шива щяха да изпълнят дълга си. Да се бият до последния човек.

Тракането на камъните заглъхна. Коил внимателно погледна иззад статуята, където го беше блъснал Зек, и поправи очилата си. Тримата пленници бяха изчезнали — но сандъкът все още беше отвън. Появи се празната люлка.