Анди Макдермът - Свещената крипта

Еди се изправи. Не всички стрели в древното оръжие се бяха изстреляли, но той беше повече от доволен от крайния резултат. Три надупчени тела лежаха на пода, от тях стърчаха толкова много стрели, че ги правеха да приличат на бодливи прасета.

— Тъпанари такива — промърмори той, притича до тях и им събра пистолетите.

След като вече беше въоръжен, той можеше да потърси Нина и Кит. Но все пак наоколо имаше още наемници и ако извикаше името й, щеше да издаде позицията си. Вместо това реши да се върне назад при входа.

Нина се шмугна в сенките. Смяташе да се върне назад, за да намери Еди, но не можеше да намери пътя сред гъсто подредените съкровища. Оставаше й единствено да се придвижва опипом покрай стената, която водеше към дъното на пещерата.

А Махаджан вървеше след нея и с всяка своя гигантска крачка скъсяваше разстоянието помежду им.

Двама наемници притичаха пред Еди, докато той се приближаваше до изхода — и отнесоха по няколко куршума в главите си — англичанинът се целеше над бронежилетките. Наблизо се виждаше рампата, зад нея отворената врата… и Коил, който се издигаше над терасата.

Наемникът, който стоеше отвън, откри огън и Еди се хвърли зад рампата и му отвърна. Зек побърза да се прикрие, но другият наемник беше хванат на открито. Тъй като мишената му беше твърде надалеч, Еди беше принуден да се цели в средата на тялото, вместо да опита смъртоносен изстрел в главата, но куршумите му можеха да се справят дори с бронежилетка. Наемникът залитна, плъзна се по снега и падна от терасата. Две секунди по-късно отекващият му писък рязко секна.

Еди се затича към вратата. Той беше забелязал сандъка, готов да бъде издигнат на хеликоптера. Нина сигурно щеше да се ядоса, но разбиването му на парчета или събарянето му от терасата щеше да провали плановете на Коил…

Изведнъж получи ритник в гърба.

Тандон се беше спотаил зад рампата и когато Еди притича покрай нея, той скочи от повдигнатия й край. Ако Еди не се беше затичал към вратата, ритникът може би щеше да му счупи гръбнака. Но и така беше достатъчно силен, за да го събори на земята.

Той се претърколи, измъкна пистолета си — но Тандон го изрита от ръката му. Индиецът нанесе нов удар с бързината на кобра и ботушът му одраска бузата на Еди, но англичанинът съумя да се отмести.

Той сграбчи глезена на Тандон и се опита да го извие, но Тандон се превъртя в салто и измъкна крака си от хватката на Еди. Индиецът се приземи в идеална позиция и се завъртя, докато англичанинът тромаво се изправи.

Зек се прицели в Еди, но Тандон се хвърли към целта му, търсейки смъртоносната точка в гърдите на противника си. Само рефлексите на Еди — и дебелата подплата на якето му — го спасиха от парализиращия удар, който го улучи на няколко сантиметра от целта, но въпреки това усещането беше като от удар с чук в ребрата. Той изстена и се преви на две.

Тандон отново се завъртя и изрита Еди в главата. Този път кракът му не пропусна целта си. Челюстта на Еди изхрущя под тока на ботуша му и англичанинът изплю кръв. Той залитна замаяно към вратата. Зек го проследи, но не стреля — бодигардът на шефа му си искаше забавлението.

Нов ритник, който потъна в корема на Еди. Той се опита да си поеме дъх, едва не се строполи на земята — а Тандон нанесе нов удар, забивайки кокалчетата на пръстите си в гърлото му. Еди успя да вдигне ръката си тъкмо навреме, за да омекоти удара, но въпреки това болката беше пронизваща.

Той се запрепъва към стълбището и попадна в снежен вихър, причинен от хеликоптера, който се снижаваше, за да прибере сандъка. Еди сви юмруци, забравил всякакви мисли за саботаж. Тандон беше бърз, но ако успееше да го хване в подходящия момент, би могъл да забие с всичка сила юмрука си в носа му, да го заслепи от болка и да го блъсне от терасата. Естествено, оставаше му Зек, но всяко нещо с времето си…

Ръката на Тандон се стрелна към очите на Еди. Той вдигна наранената си ръка, за да отрази удара, след което замахна с всички сили, за да забие юмрука си в лицето на индиеца…

Но той обгърна юмрука му с длан и спря удара на косъм.

Преди да успее да реагира, Еди получи нов безмилостен ритник под пояса. Той залитна назад и се олюля на най-горното стъпало на разрушеното стълбище…

С жестока усмивка на лицето Тандон се стрелна към него, за да нанесе последния удар. Това не беше ритник или юмрук в лицето — а просто едно обидно мушване в гърдите.

Което обаче беше достатъчно, за да го прати надолу по стълбите.