Анди Макдермът - Свещената крипта

Кит ритна мъртвеца със здравия си крак и най-после успя да го отмести. Измъкна се навън, но залитна и падна отново — балонът се издигна над земята и летящият дворец се залюля под него.

Нина беше почти излязла от прохода, прикривайки се в сенките, когато изведнъж чу силни шумове. Някой се опитваше да задейства една от бойните машини. Наемниците нямаше защо да го правят — може би Кит беше все още жив.

Тя се изкатери върху основата на статуята, за да види по-добре — и беше изненадана от гледката на грамадния балон, който се притискаше към тавана. Във вътрешността на украсения малък дворец гореше буен огън.

Който обхващаше и останалата част от балона. Ако той се разкъсаше, горящата тъкан щеше да падне върху гондолата — и върху Кит.

Без да се прикрива повече, тя хукна през пещерата, за да му помогне.

Шанкарпа отведе Еди до стръмния тесен тунел, през изхода на който се виждаше другата стена на долината. Еди се огледа. В единия край се виждаше въженият мост. За негова голяма изненада някой издърпваше сандъка в кабината на хеликоптера.

— По дяволите, кутията е у тях!

Лицето на Шанкарпа се сгърчи от гняв.

— Ще си платят за това — изрече той и зареди старата пушка. Прицели се в хеликоптера… но и двамата бяха принудени да отскочат назад заради вихрушката от сняг и пясък, породена от снижаващия се Чинук. Големият хеликоптер се придвижи бавно към грамадната статуя, а от спуснатата му задна рампа висяха въжета.

Шанкарпа стреля по Чинука. Гръмотевичният изстрел от старото оръжие прозвуча почти болезнено в тясното пространство, но единственият резултат беше издрънчаване, когато куршумът отскочи от бронята. „Хюз 500“ се беше оттеглил, за да направи място на по-големия хеликоптер, но стрелецът му продължаваше да дебне за издайническия дим от дулата на старите пушки — и бързо изстреля един откос по каменната арка.

— Трябва да отвлечеш вниманието на щурмовия хеликоптер — каза Еди. — Ако ме пипне, докато прекосявам моста, край с мен!

— Има един друг тунел, който ще ме отведе при останалите пазители. Ще им кажа да те прикриват, докато пресичаш.

— След колко време ще стигнеш при тях?

— Две минути.

Еди погледна навън. Пилотът на Чинука се опитваше да доближи рампата колкото се може по-близо до терасата, за да могат наемниците да скочат вътре, вместо да се налага да се катерят по въжетата.

— Не разполагам с толкова време. Тръгвай — и гледай да стигнеш там колкото се може по-бързо.

Шанкарпа тръгна към тунела.

— Какво смяташ да правиш?

Еди се обърна към него.

— Да тичам като вятър!

Въздушната струя от задния ротор на Чинука нахлу в Криптата, помитайки вековния прах. Нина примижа, когато пясъчната буря я връхлетя. Вятърът подхвана балона и старата гондола се разлюля като махало. Нина очакваше, че вихърът ще я запрати навътре в пещерата, но въздушните потоци се завихриха така, че я завъртяха и я подкараха към изхода.

От балона изригнаха пламъци — дали защото над мангала имаше отвор или защото платното се беше разпрало от назъбените камъни, но това нямаше значение — изпусканият въздух вдигна голям облак от огнени искри във въздуха, които се посипаха като снежинки. Тя побърза да вдигне качулката си.

Гондолата бързо губеше височина и се блъсна в обсадната машина, която се намираше до рампата. Нина зърна Кит, който отскочи — или беше отхвърлен — от вратата, след което цялата грамада се разби на пода, събаряйки мангала, който беше запален пръв.

Самият балон изгаряше със застрашителна скорост, големи части от платното вече бяха станали на пепел. Въздухът се насити с дим. Кашляйки, Нина се промъкна между пламъците с надеждата, че Кит не е бил погълнат от тях.

Еди погледна към Чинука. Той се рееше несигурно над долината, като задната му рампа едва докосваше ръба на терасата. Еди забеляза Зек да изтичва приведен навън и да маха с ръка на хората си да се качват в хеликоптера.

Нямаше време да чака прикриващата стрелба. Времето му изтичаше — скоро наемниците щяха да си тръгнат и на сбогуване да изстрелят ракетите си по Криптата.

И по Нина.

Еди хукна по въжения мост, протегнал ръцете си встрани, за да пази равновесие, прескачайки по две дъски наведнъж. Все още не се чуваха изстрели от старите пушки. Той погледна към стрелеца на „Хюз 500“…

Мъжът го забеляза и малкият хеликоптер се завъртя, за да може картечницата да го вземе на мушка.

Еди продължи да тича под дъжда от куршуми.

Зак чу стрелбата и погледна надолу. Видя как малкият хеликоптер обстрелва бягащата по въжения мост фигура.