Анди Макдермът - Свещената крипта

Коленичи на пода и се промъкна под гигантския крак. Махаджан вече беше стигнал до прохода. В помещението нямаше светлина — тя можеше да разчита само на спомените си от преди, за да намери онова, което търсеше…

Железния прът, който блокираше машината.

Тя го издърпа — но той попадна между зъбците на колелата, задвижени от тежестта на Махаджан.

— По дяволите! — извика тя и дръпна по-силно, но не успя да го освободи. Индиецът се напъха под крака…

Натискът върху железния прът намаля. Нина го измъкна и механизмът се задейства. Кракът се спусна надолу, Махаджан реагира уплашено и запълзя по-бързо…

Което беше грешка. Капанът бе измамил жертвата си — и грамадният крак падна върху нея като камък, какъвто всъщност си беше, и пречупи гръбнака на Махаджан. По пода плисна кръв. Последният звук, който излезе от устата му, беше мъчително гъргорене… и той се отпусна мъртъв.

След няколко секунди кракът бавно се издигна. Нина го изчака да спре и отново напъха железния прът между зъбците.

— О, боже… — рече тя, щом зърна отвратителната гледка в прохода. Тя избута половината на Махаджан настрани и предпазливо се промуши под окървавената статуя, избута другата му половина и забърза обратно към пещерата.

Еди стигна до четвъртото ниво и се прикри зад една арка, за да планира по-нататъшното си изкачване. Заради множеството разрушения той трябваше да се катери изключително по изсечените в стените статуи поне до шестото ниво.

Планът въобще не беше идеален. Макар че наемниците на Зек бяха принудени да се изтеглят, вероятността да го забележат, докато се изкачва, беше голяма. Но той не виждаше друг начин да стигне до върха.

Стрелбата от хеликоптера спря веднага, щом наемниците намериха прикритие. Никой от тях не се виждаше на терасата — въпреки че хеликоптерът на Коил се снижаваше, за да вдигне сандъка.

Щом се озовеше на борда на хеликоптера, те щяха да си тръгнат — и да унищожат всичко след себе си. Трябваше да действа веднага. Той се стегна, готов да се втурне напред и да започне да се катери…

И изведнъж една ръка се стовари на рамото му.

Той се завъртя рязко, готов да забие юмрук в лицето на нападателя си — но се спря изведнъж, установявайки, че това е Шанкарпа. Пазителят се сепна.

— Господи! — рече Еди. — Какво правиш, по дяволите?

— Видях те да падаш — отвърна Шанкарпа. Той носеше една „Мартини — Хенри“ и торбичка с патрони. — Дойдох да те намеря.

— А Нина и Кит? Те добре ли са?

— Те влязоха в Криптата — не знам какво се е случило с тях.

Еди погледна отново нагоре. Някой придърпваше поклащащите се ремъци навътре.

— Трябва да се кача там.

— Затова дойдох при теб. — Той посочи навътре в мрака. — Това е тунел. Той ще те отведе до моста на петото ниво. Това е най-бързият маршрут до Криптата. Хората ми ще те прикриват, докато го прекосяваш.

— Значи сега реши да ни помогнеш?

— Баща ми ви вярваше. Но тези хора, семейство Коил — те са врагове на Шива. Те трябва да бъдат спрени. Ела, от тук.

Приведен зад сандъка, Зек го привърза здраво към люлката. Пазителите продължаваха да стрелят спорадично по терасата, но ответният огън от хеликоптера ги принуждаваше да се прикриват. Не знаеше колко дълго щеше да ги задържи, щом забележеха, че съкровището им си отива, а и не го интересуваше. Той затегна последния ремък и заговори в микрофона.

— Вдигайте!

Въжето се изпъна и сандъкът бавно се издигна над терасата, увит в паяжина от мрежи и ремъци. Щом се озова във въздуха, хеликоптерът започна бавно да се отдалечава, за да могат спокойно да го вдигнат на борда, без да се притесняват, че ще се разбие в скалата.

Зек хукна обратно към вратата, като междувременно даваше разпореждания на другия хеликоптер.

— Чинук на позиция! — нареди той. — Евакуираме се. Пригответе ракетите за изстрелване!

Кит се опита да избута мъртвия наемник, но ръката на мъжа се удари в раната му и го заслепи от болка. Въпреки всичките си усилия той успя да го отмести съвсем малко — стърчащият от корема му меч се опираше в стената на гондолата. Той изруга и се опита да го издърпа изпод тялото…

Подът се наклони.

В първия момент той помисли, че е земетресение. Но след това чу металическо скърцане зад гърба си — и осъзна, че се движи самата гондола.

Той погледна нагоре и за своя голяма изненада установи, че горещият въздух, вкарван от мангала, беше понапълнил балона и той опираше в тавана на пещерата.

Гондолата отново помръдна, този път по-силно. Кит се намръщи от болката в крака. Балонът беше доста по-висок от Криптата и би трябвало да се пълни с нагорещен въздух на открито. А сега се издуваше твърде бързо и опря в тавана. От мангала се разхвърчаха искри и тъканта започна да гори.