Анди Макдермът - Свещената крипта

Чинукът се блъсна в скалата и се взриви; колосалният гръм разтърси долината. Пред прохода се посипаха големи камънаци и горящи отломки, скривайки го зад огромен облак от прах, сняг и черен пушек.

Еди потърси място, където да се захване по-добре. Ръката му напипа здрава дъска и той примигна, когато в средния му пръст се заби треска. Издърпа се нагоре. Остатъците от моста се бяха превърнали в потрошена стълба. Някои от дъските — които сега играеха ролята на стъпала — бяха счупени, други изобщо липсваха, но все пак бяха останали достатъчно, за да може да се изкатери до петото ниво.

Стиснал здраво въжето, той издърпа със зъби трисантиметровата треска от пръста си и започна да се изкачва нагоре.

От борда на хеликоптера „Дхрув“ Коил гледаше зашеметен горящите останки на Чинука.

— Какво стана? — попита той в микрофона си. — Зек, какво се случи?

Минаха няколко секунди, преди босненецът да успее да отговори.

— Ракета — не знам откъде се появи. Всичките ми хора са мъртви!

— А Чапал и Дхирен?

— Вашият човек Тандон е с мен. Другият… — Той млъкна, след като от пещерата се разнесе нова експлозия. — За другия не знам. Сигурно е мъртъв.

— Прамеш, ведите са у нас — каза Ванита. Тя потупа сандъка, който лежеше на сигурно място в кабината. — Да тръгваме.

— Чапал е все още там, долу… освен това искам да се уверя, че Чейс и доктор Уайлд са мъртви — отвърна твърдо той. — Пилот, приближи се до скалата. Кажи на щурмовия хеликоптер да ни прикрива. — Дхрувът се завъртя и се насочи обратно към Криптата.

Еди стигна до върха на импровизираната стълба и видя отпечатъците в снега, където групичката им беше минала по-рано през деня. Връхлетя го нов облак сняг и хеликоптерът на Коил се появи над главата му, спускайки люлката.

Нина надникна иззад статуята. Повечето от ракетите се бяха изстреляли или взривили, а барутът в останалите беше изветрял, точно както беше предположил Еди.

Но все пак си бяха опасни. Експлозиите бяха спрели, но огънят продължаваше да гори и Криптата се изпълваше с пушек. Повечето от съкровищата щяха просто да почернеят от саждите, но въпреки това имаше достатъчно дърво и платно, за да поддържат пламъците.

— Можеш ли да се движиш? — попита тя Кит.

— Мисля, че ще се наложи — отвърна той, потискайки кашлицата си.

Тя му помогна да се изправи и двамата започнаха да се придвижват към изхода.

Заобиколиха отдалеч района около рампата, в случай че някоя изостанала ракета се взриви — но изведнъж се спряха, забелязвайки двете фигури до входа.

— По дяволите — промърмори Нина, разпознавайки Тандон. — Не можем да излезем там, те ще ни убият. — Тя се огледа за нещо, което би могло да им помогне и го забеляза до преобърнатата гондола. — Почакай тук — каза тя и облегна Кит на стената. — Ей сега се връщам.

Люлката продължаваше да се спуска над Зек.

— Ти се качвай пръв — каза му Тандон. — Дхирен все още може да се появи. А ако Уайлд и Чейс са още живи, искам да се погрижа да променя това.

Зек кимна, наблюдавайки спускащата се люлка — но погледът му беше привлечен от някакво движение. Някой тичаше по долната тераса. Той едва не се разсмя.

— Чейс! Сигурно се е събудил много рано тази сутрин.

Тандон не познаваше босненската поговорка, но разбра значението й.

— Късметът му свърши. Дай ми оръжието си.

Зек измъкна своя МП-5К и му го подаде.

— Ето — рече той и се пресегна към люлката. — Изчакай да се приближи. Тогава ще разберем колко е буден.

Еди стигна до следващата поредица стъпала и започна да се изкачва по тях към седмото ниво. До разрушеното стълбище забеляза двама мъже: Зек и Тандон, които се готвеха да се качат на хеликоптера…

Тандон се целеше в него с картечен пистолет.

Зад гърба му тъмнееше входът към пещера. Еди се плъзна по снега, готов за отстъпление…

Тандон стреля точно когато англичанинът се подхлъзна, опитвайки се да се върне назад и да се прикрие. Макар и неточен от такова разстояние, картечният пистолет можеше да засипе терасата с куршуми…

Разнесоха се изстрели от друг МП-5К… от вътрешността на Криптата. Два куршума профучаха покрай него — но третият го улучи в бицепса, откъсвайки неравно парче месо. Тандон изрева и изпусна картечния пистолет, който се плъзна по стъпалата и падна на дъното на долината.

Зек тъкмо беше затегнал ремъците. Той се извърна и видя Нина да излиза от Криптата, стиснала здраво пистолета на наемника, който Кит беше убил. Това, че беше успяла да улучи едва от толкова близко разстояние му подсказа всичко, което трябваше да знае за нейните умения в стрелбата — и той реши да рискува с предположението, че за разлика от съпруга си, тя няма истински инстинкт на убиец.