Анди Макдермът - Свещената крипта

— Когато се върнем, искаш да кажеш — рече Еди.

— Но разбира се, когато се върнете! Доктор Уайлд, господин Чейс, господин Джиндал… пазете се.

— Ти също — каза Нина. — Ще успееш ли да се върнеш в Гаурикунд?

Джирилал се ухили.

— Ще пея и ще танцувам, и ще се върна там толкова бързо, сякаш съм отлетял като птица! — Той изтанцува кратка джига в снега.

Еди вдигна ръка.

— Чуй ме, приятел — знаем, че не си наистина луд. Няма нужда да продължаваш да се преструваш.

Джирилал сви устни.

— Дори не се усетих, че го правя. Може би защото съм го правил толкова дълго, че вече ми е станало навик.

— Може би си го правил твърде дълго — каза многозначително Нина.

— Може би. В такъв случай ще си вървя съвсем нормално по пътя към Гаурикунд. Довиждане. И късмет.

— Благодаря — отвърна тя. — Надявам се да намериш онова, което търсиш.

— И аз се надявам — рече старецът, махна с ръка и пое обратно по дългата пътека.

Еди се обърна и погледна към техния път.

— Така, проходът в хребета се намира на около три мили оттук и е на височина от около една миля. Очаква ни доста дълго изкачване. Да тръгваме.

Нина усети новата нотка в гласа му.

— Това си беше съвсем по войнишки, Еди. Така ли командваше в SAS!

— Ако го правех както беше в SAS, нямаше още да се мотаем тук — щяхме да тичаме нагоре по планината с пълно бойно снаряжение още преди слънцето да е изгряло.

— Като говорим за оръжия — рече Нина и го погледна подозрително, — да не си донесъл…

— Разбира се, че съм. — Той свали ципа на якето си и показа уайлдито, затъкнато в кобур на кръста му.

Тя се хвана за главата.

— О, боже. Защо?

— Хей, човек никога не знае — може пък да се натъкнем на някое йети.

— Да, точно така си представям заглавията в пресата: „Открит е легендарният хималайски човек — и получава куршум в главата от един побъркан англичанин“.

— По-добре, отколкото „Най-прочутата археоложка извън света на киното е изядена от снежно чудовище“, нали? — Той тръгна нагоре по хълма. — Хайде, тръгвайте. Криптата на Шива няма да се намери сама. О, и още нещо! Какво имаше предвид под „побъркан“?

Нина и Кит го последваха, усмихвайки се.

Изкачването започна сравнително лесно, но не след дълго склонът стана достатъчно стръмен, за да започнат да използват телескопичните алуминиеви колове и дори ръцете си, за да издрапат нагоре. Тревата, скрита под снега, беше заменена от пръст и скали.

Те не спираха да се изкачват; Еди търсеше най-добрия маршрут. Въпреки опита му, няколко пъти се наложи да се връщат, когато пътеката ставаше твърде стръмна, за да я изкачат без алпинистки приспособления — нещо, което той искаше да избегне колкото се може по-дълго. Но към подножието на хребета наистина имаше път, колкото и заплетен и изтощителен да беше той.

Колкото по-високо се изкачваха, толкова по-чести ставаха спиранията за почивка.

— Господи, направо съм скапана — изпъшка Нина, след като се отпусна върху един камък. Тя свали едната си ръкавица и разтърка слепоочията си.

След миг Еди се озова до нея.

— Главоболие ли имаш?

— Малко. Нищо сериозно — успокои го тя. — Просто трябва да си поема дъх.

— Сутринта си изпи хапчето против височинна болест, нали?

— Да, изпих го. Добре съм, наистина. А ти, Кит?

Полицаят дишаше бавно и дълбоко.

— Добре съм, мисля. Това е най-изтощителният случай, по който съм работил.

— Кражбите на произведения на изкуството едва ли са те отвеждали до Хималаите — рече Еди, оглеждайки терена. Районът под краката им беше скрит от мъглата, но той можеше да види как облаците видимо се издигат, тласкани от силните планински ветрове. Той погледна по-нависоко. Облачната покривка беше станала още по-гъста и мрачна, а въздухът беше осезаемо по-мъглив, отколкото когато напуснаха Кедарнат. — Джирилал беше прав. Мисля, че скоро ще завали сняг.

Нина погледна нещастно към облаците.

— Приятен коледен сняг като от картичките, или сняг, завихрян от пронизваща до костите виелица?

— Познай от три пъти. Как ти е главата?

— По-добре. Малко.

— Дай й още една минутка. — Той я потупа по рамото.

Докато чакаше главата да я отпусне, Нина започна да се оглежда. Въпреки снежната покривка, беше видимо, че склонът е стъпаловиден, сякаш в него са изсечени дълги тераси.

— Забеляза ли това? Изглежда като направено от човешка ръка.

— Тук горе? — рече скептично Еди. — На тази височина няма дори трева.

— В миналото е имало топли периоди — дори в Антарктида е имало растителност, забрави ли? Може би по времето на Талънор свещениците от Кедарнат са отглеждали зеленчуци тук. А може би е имало хора, които са живеели по-близо до Криптата на Шива — все отнякъде е трябвало да си намират храна.