Анди Макдермът - Свещената крипта

— Джирилал? Добре ли си?

Старецът седеше с кръстосани крака на каменния под пред малък олтар, а примигващата свещ зад него осветяваше тюркоазените стени. Той се обърна стреснато.

— Не, не трябва да влизаш тук! — извика той и се изправи.

— Съжалявам! — каза Нина и отстъпи назад. — Просто исках да се уверя, че си добре.

Той се успокои и наведе глава.

— Не, аз трябва да се извиня. Трябваше да ви кажа какво ще правя и да ви помоля да не ме безпокоите. Вината е моя.

Въпреки желанието си да уважи усамотението на молитвата му, Нина не се сдържа и огледа олтара.

— Това да не е…

— Шивалингам, да. — Обикновено белите лингами имаха цилиндрична форма, но този представляваше малка тристранна пирамида от полиран черен камък, с три отвесни червени линии. — За онези, които са постигнали просветлението, господарят Шива се разкрива като стълб от светлина и ги благославя.

— А ти…

— Не. — Той тъжно поклати глава. — Не съм достоен. Има твърде много неща, за които да диря прошка. — Той взе свещта и внимателно, но твърдо избута Нина от камерата. — Така — рече той с малко по-енергичен глас, — не спомена ли нещо за храна?

Макар и вътре в храма, увита като пашкул в спалния си чувал и навлечена с няколко ката дрехи, Нина се събуди треперейки. Еди вече беше станал и топлеше вода на печката.

— Добро утро, слънчице.

— Добро утро — измънка тя. — Колко е часът?

— Към седем без двайсет. Слънцето ще изгрее скоро. Щом се покаже, трябва да тръгнем. Чака ни доста ходене.

— Очаквам го с нетърпение. — Тя се надигна и видя, че външната врата е широко отворена и пропускаше утринната светлина. — Къде са Кит и Джирилал?

— Кит излезе да се облекчи. Не знам къде е старецът; той излезе преди около двайсетина минути. Може да е бил на зор.

Нина изпъшка.

— Можеше и да не ми го споменаваш, Еди. — Тя дръпна ципа на спалния чувал. — Какво има за ядене?

— Първо кафето, после закуската. Доста е калорична, ще имаме нужда от нея. Питки, овесена каша, такива неща.

— Ммм. Вкусно — каза тя без капчица ентусиазъм.

— Хей, ти поиска да дойдем тук. Между другото, сега, като познавам терена, пак погледнах картата. Мисля, че избрах правилния маршрут. Според Джирилал е безопасно.

— А той колко добре познава района?

Еди се усмихна заговорнически.

— По-добре, отколкото си признава. Хитър кучи син. Мисля, че това не е първия път, когато се качва тук горе през зимата.

Нина посочи съседната зала.

— Сигурно е идвал да се моли на шивалингам. Горкият човек. За каквото и да се кае, според мен не вярва, че ще получи опрощение.

— Ами може пък в следващия му живот да му провърви. — Еди се обърна към входа, където се появи Кит.

— Добро утро, Кит — каза Нина. — Джирилал навън ли е?

Той търкаше усилено премръзналите си пръсти.

— Да. Каза, че иска да наблюдава изгрева на слънцето.

— Сигурно е премръзнал там!

— Сигурно е луд — поправи я Еди. — Каква ирония, нали вече се правеше на такъв.

Нина поклати глава.

— Просто търси опрощение, а аз не виждам как ще го намери, след като сам не може да си прости. Наистина го съжалявам.

— Няма нужда, доктор Уайлд — каза бодро Джирилал, прескачайки торбите с пясък, за да влезе в храма. Нина се изчерви от притеснение, че я е чул. — Но аз съжалявам за вас. Няма да намерите Криптата на Шива, защото тя не е тук. Моля ви, ощастливете този стар човек и се върнете в Гаурикунд. Не рискувайте живота си заради една легенда.

— Ами това ни е работата — рече Еди с крива усмивка.

— А после казвате, че аз съм луд!

Нина се усмихна.

— Благодаря ти за загрижеността, Джирилал, но се страхувам, че вече сме стигнали твърде далеч.

— Поне мога да ви пожелая успех и да ви изпратя по пътя ви.

— След закуска — каза тя. — Ще се присъединиш ли към нас?

Той се засмя.

— Разбира се! Аз съм луд, не съм глупав!

Когато напуснаха храма, слънцето вече беше изгряло, макар небето да бе покрито с облаци. Джирилал се ръкува с тях.

— Моля ви, слезте обратно с мен — рече той с надежда в гласа. — Скоро ще завали сняг, сигурен съм.

— Ще се оправим — увери го Нина; дъхът от устата й се кълбеше в студения въздух. — Благодаря ти за помощта.

Той скромно наведе глава.

— Направих просто онова, което трябваше да се направи. Но помолих господаря Шива да бди над вас и се надявам, че ще прояви щедрост.

— Аз също — каза Кит и погледна преценяващо към хребета.

— Тогава ви пожелавам безопасно — и безметежно пътуване. Може би пак ще се видим, ако се върнете.