Анди Макдермът - Свещената крипта

Кит изобщо не изглеждаше щастлив, но докато се приближаваха към храма, той повече не повдигна никакви възражения. Сградата беше впечатляваща: ниска и здрава, построена от големи каменни блокове, за да издържа на природните стихии, но функционалността й се компенсираше от красиви изсечени фигури, поставени в ниши около ярко боядисания вход. Отвън на стража стоеше впечатляваща статуя на бик.

Джирилал ги въведе през портала, но вместо да тръгне към входа на храма, той зави зад ъгъла на сградата и свали снега от малка купчина тухли, мърморейки си под носа, докато проверяваше под всяка една от тях. Най-накрая триумфално вдигна голям месингов ключ.

— Нали ви казах! — извика той, изтича до вратата, разви парцала от тежката брава и отключи. — Моля, заповядайте вътре! — Той събу сандалите си, вдигна ги и прескочи торбите с пясък.

Кит притисна длани и се поклони пред храма, след което събу ботушите си, преди да влезе. Еди погледна Нина, сви рамене и направи същото. Нина също събу ботите си, като подскачаше на един крак, докато се бореше с връзките, след което влезе вътре.

Помещението беше тъмно; селото беше затворено за през зимата и електричеството беше изключено. Еди се накани да бръкне в раницата си, за да извади фенерче, когато мека светлина озари входа. Джирилал беше запалил лампа. От мрака изникнаха фигури: различни статуи. По стените зад тях бяха нарисувани различни митологични сцени.

— Моля, приемете гостоприемството на господаря Шива — каза старецът.

— Благодаря — отвърна Нина. Тя огледа отблизо статуите. — Много са красиви. Кои са?

— Братята Пандава — рече Джирилал. — Герои от Махабхарата. Дошли са да дирят Шива, преди да умрат. Покайвали се за убийството на братовчедите си в битка и тъй като Шива не искал да ги благослови, той приел формата на бик, за да се скрие от тях. Но те го намерили и той опитал да се скрие, като потънал в земята. Братята хванали бика за гърбицата малко преди да изчезне, тя се вкаменила и се превърнала в шивалингам. Храмът е построен около него. — Той се обърна към съседната стая и притисна длани в молитва.

Нина не можа да не забележи, че цялата му лудост е изчезнала.

— Какво ще правиш сега, след като вече си тук?

— Ще поднеса почитта си на Шива, разбира се, и ще го помоля да ви защитава по време на пътуването ви.

— Можеш ли да го помолиш за знак, който да ни подскаже къде е Криптата му? — попита Еди. Кит го погледна раздразнено.

— Еди, намираме се в свещен индуски храм — смъмри го Нина. — Дръж се прилично.

Джирилал се засмя.

— Всичко е наред, доктор Уайлд. Шива има чувство за хумор — някои казват, че Ганеша се е родил от смеха му! А сега моля, разполагайте се. Скоро ще се върна. — Той се изгуби в тъмната зала.

Еди извади комбинирана керосинова печка от раницата си и я разположи на пода.

— Все ще свърши работа — каза той, докато я палеше. — Пак е по-добре от палатка.

— Какъв е планът? — попита Нина.

— Скоро ще се стъмни, така че най-добре ще е да тръгнем на зазоряване към хребета. Би трябвало да успеем да го преминем, докато се стъмни — стига да намерим път нагоре.

— Безопасен път — добави Кит. — След онова, което ни каза Джирилал, се чудя дали не трябваше да си вземем по-сериозно алпинистко оборудване.

— Взели сме достатъчно — каза Еди и побутна раницата си. Вътре издрънча метал. — Всичко ще бъде наред, стига да не се налага да се катерим по отвесни скали — ако времето остане все така хубаво.

— Смяташ ли, че ще се задържи? — попита Нина.

— На подобни места е възможно да се промени напълно за пет минути. Единствения начин да го предвидим, е да следим условията и ако усетим промяна, да се подготвим за нея. — Той погледна към техните раници. — Така, къде е храната?

След като наизвадиха провизиите и разопаковаха спалните чували, те налягаха около печката. Кит започна да приготвя храната. Нина погледна към съседната зала.

— Джирилал? — извика тя. — Искаш ли да хапнеш нещо? — Никакъв отговор. — По-добре да видя дали всичко е наред — каза тя, притеснена, че продължителният студен преход може най-накрая да е взел своето.

Съседната по-голяма стая беше тъмна, с изключение на слабичък оранжевеещ пламък — липсата на прозорци беше поредната защита срещу времето. След като се приближи, тя установи че светлината идва от свещ, скрита зад завеса. До нея достигна гласът на Джирилал, който говореше тихо на хинди. Тя дръпна леко завесата и влезе в малката стаичка зад нея.