Анди Макдермът - Свещената крипта

— По дяволите — каза Еди. — Сигурно умира от студ!

— Той е йога — осъзна Нина. — Светец. Те раздават собствеността си и пътуват из Индия в търсене на просветление.

— Може и така да е, но ако бях на негово място, щях да го търся някъде на по-топло.

Йогата продължи лудия си танц, зяпачите като че ли се разкъсваха между уважението към него и раздразнението от маймунджилъците му. Той се изсмя без причина в лицето на един мъж, после забеляза Нина и Еди. Наклони глава и ги изгледа странно, сякаш ги разпозна, след което хукна към тях.

— Ъъъ… здрасти — каза Нина и отстъпи назад. Макар че не искаше да се държи грубо, тя определено смяташе, че йогата само щеше да спечели от една баня в горещия извор.

Той я погледна напрегнато и глупавото изражение на лицето му беше заменено от сериозна вглъбеност.

— Знам кои сте вие и защо сте тук — каза той със силен акцент. — Нина Уайлд.

Нина се изненада.

— Как… От къде знаете името ми?

— От тук виждам целия свят — пропя той.

— Това индуска поговорка ли е?

— Не. — Налудничавата усмивка отново се появи на лицето му и той вдигна тоягата си към чинията на близката сграда. — Означава просто, че имаме сателитна телевизия! Ха-ха! — Той изтанцува една бърза джига, подхвърляйки кални пръски във въздуха. — Видях ви в Египет, в Сфинкса. „Защо се забавихте толкова?“. Много смешно! — Той отново се разкикоти, и преди Нина да успее да реагира, я сграбчи за гърдите.

— Ей! — извика Еди и го отблъсна назад. — Чупката, Йода! — Той сви юмруци.

Кит побърза да се приближи.

— Еди, не! — извика той и застана между кискащия се йога и разгневения англичанин. — Това е пашупати йога.

— Не ме интересува, ако ще да е шибаното мече Йоги! — изрева Еди. — Той току-що сграбчи жена ми за циците — и за това ще получи юмрук в зъбите, където и да се намира!

— Еди, няма проблем — обади се изчервената Нина. — Нищо лошо не е станало и… ами той очевидно е малко ъъъ… — Тя се опита да подбере някоя по-малко обидна дума. — Ексцентричен.

Йогата се изкиска.

— Не, не. Богатите хора са ексцентрични. Аз съм луд!

— Не е луд — каза нетърпеливо Кит. — Пашупатите са секта от последователи на Шива — понякога ги наричат Орденът на лунатиците. Някои от тях се преструват на луди, за да отблъскват хората, които искат да се свържат със светците за собствена изгода. — Той се обърна към възрастния мъж. — Хайде, върви си по пътя.

— Не, почакай — каза Нина. — Той каза, че знае кои сме…

— Защото те е видял по телевизията — прекъсна я Еди.

— … и защо сме тук. — Тя се обърна към йогата. — Защо сме тук?

— Търсите Криптата на Шива, разбира се.

Тримата се спогледаха загрижено.

— От къде знаете? — попита Нина.

— Че защо иначе да сте тук? Вие сте прочутата Нина Уайлд, търсите древни легенди и ги разкривате пред света. Останалите легенди от тая планина — изворът на Парвати, Шивалингам — вече са известни. Значи търсите нещо, което не е.

— Никой не знае легендата за Криптата на Шива — каза Кит. — Доктор Уайлд я откри наскоро.

Йогата се обиди.

— Аз я знам! Както и всички, които живеят тук. — Гласът му се снижи до подигравателен шепот. — Но няма да го кажат на никого, защото това е най-голямата им тайна.

— А вие защо ни го казахте? — попита Еди.

— Защото съм луд! — Той нададе вик, след което отново стана сериозен. — Но вие няма да я намерите, доктор Уайлд.

— Изглеждате ми доста сигурен в това — рече тя.

— Криптата на Шива не е истинска; тя не съществува. Понякога легендата си е просто една легенда. По-добре си вървете у дома.

— Няма как да стане. Трябва да намерим Криптата. Преди да го направи някой друг.

Той я погледна с любопитство.

— Някой определен човек?

— Не можем да говорим за това. Извинявайте.

Погледът му излъчваше сериозна интелигентност, докато той обмисляше думите й… след което маската на лудостта се завърна.

— Всички си имат тайни! Ха! Колко тъжно. Никой, който има тайни, няма да стигне до края на пътя към просветлението.

— Единственият път, който ни интересува, е до Кедарнат — обади се Еди. — Знаеш ли го къде е?

— Разбира се, че го знам! Аз съм роден в тези планини, ожених се в… — Той млъкна, потънал в спомените си, после се обърна към Нина. — Искате да отидете в Кедарнат, макар там да няма нищо за откриване?

— Да, искаме.

— В това време? — Той посочи с тоягата си забулената от облаци планина.

— Да.

Йогата поклати глава и промърмори нещо на хинди.

— Много добре — продължи той. — Аз ще ви покажа пътя.