— Прамеш беше напълно искрен, когато каза, че тези текстове, ведите на Шива, му трябват. Ако можем да намерим Криптата на Шива и първи да открием ведите, това ще спъне плановете му… да не говорим какво археологическо откритие ще бъде — способно да се мери с всичко, открито досега.
Мак тупна с крак по пода, протезата му глухо изскърца.
— В такъв случай мен не ме бройте. Колкото и да ми харесва да ми мръзне задникът в планината, вече не ме бива за тези работи. Имам лек дефект в крайниците.
Нина му се усмихна.
— Мак, ти вече направи повече, отколкото бих могла да поискам от теб.
— Все пак може да се окажа полезен с нещо. Питър Олдърли идва в Индия като част от британската делегация за срещата на Г-20. Семейство Коил може да имат влияние в индийското правителство, но силно се съмнявам да имат връзки в МИ-6. Ще поговоря с него и ще видя дали мога да открия нещо.
— Страхотно — изръмжа Еди. — Любимият ми човек.
— Трябва да се видим с него — подразни го Нина. — Така ще може да се извиниш лично за изтърваната в канала покана.
— Пфу!
Мак се усмихна.
— Сигурен съм, че Питър ще се зарадва. Но каквото и да мисли за него Еди, той приема работата си твърде на сериозно, а заплахите за глобалната сигурност са до голяма степен част от задачите на МИ-6. Особено когато двайсет световни лидери са на едно и също място, по едно и също време.
— Смяташ ли, че това е техният план? — попита Нина. — Да нападнат Г-20? И след това да изманипулират медиите да прехвърлят вината върху други страни?
— Това е един страхотен начин за започване на война — рече Еди.
— Но как ще го направят? — попита Кит. — Вие сте виждали охраната — цели части от града са затворени. Никой не може да се доближи достатъчно.
Нина го погледна мрачно.
— Ако това са плановете на семейство Коил, те ще намерят начин. Не, задраскай това — те вече са намерили начин. Работят върху това от месеци, още откакто са започнали да крадат произведенията на изкуството. Трябват им само ведите на Шива и ще са събрали всичко необходимо. Така че Еди е прав — трябва първи да открием Криптата на Шива.
— Значи сме само двамата, а? — попита Еди. — Знам много добре, че няма никакъв начин да те разубедя.
— Трима сме — каза Кит за голяма изненада на всички. — Щом вие отивате, аз идвам с вас.
— Ти също направи много за нас, Кит — каза Нина. — Няма нужда от това.
— О, напротив. Първо, някой от вас да говори хинди? — Еди и Нина поклатиха глави. — Няма да стигнете много далеч без човек, който владее езика. Второ, докато Еди бъде напълно изчистен от обвиненията, най-вероятно аз ще поема отговорност за действията му — а това ще е доста трудно, ако той се намира на триста километра в планината!
— Шефовете ти ще се съгласят ли? — попита Нина. — Едва ли търсенето на гробници е част от длъжностната ти характеристика.
— Работата ми включва много повече от търсенето на изгубени произведения на изкуството — напомни й Кит. — Освен това покрива и кражбите на ценни антики. А писанията на господаря Шива със сигурност се водят като такива.
Мак вдигна показалец.
— Технически те все още не са откраднати.
Кит се засмя.
— Това се счита за предотвратяване на престъплението! Но вие ще имате нужда от моята помощ и аз с удоволствие ще ви я дам.
— Имаш ли опит в катеренето? — попита Еди.
Той кимна.
— Освен това мога да ви осигуря нужната екипировка и оборудване.
— Значи екипът ни е събран — каза Нина. — Благодаря ти, Кит.
Той се усмихна и извади телефона си.
— Трябва да се обадя до Лион. — Той набра някакъв номер и отиде в съседната стая, за да проведе насаме продължителния разговор.
Еди погледна към образа на планината Кедарнат на лаптопа.
— Наистина ли смяташ, че е там?
— Да, наистина — и ние сме първите хора от хиляди години, които ще я намерят. Но трябва да стигнем там преди Коил.
Мак се наведе напред.
— Няма да е лесно, Нина. Условията в тези планини по това време на годината ще бъдат ужасни. Еди е тренирал за това, но дори в този случай една погрешна стъпка може да ви убие.
Еди изсумтя.
— Лекциите ти в Полка ми харесваха много повече.
— С възрастта ставам все по-предпазлив. Може и ти да опиташ. И двамата. — Той ги погледна многозначително и се изправи. — Като стана дума, възрастта оказва влияние както на ума, така и на тялото, така че ме извинете… — И той се запъти към тоалетната.
— Веселяк — каза с обич Еди, изпращайки с поглед някогашния си командир. — Винаги внимавам. Почти. — Той забеляза, че Нина го гледа. — Какво? Не ми казвай, че си съгласна с него.
Читать дальше