— Донякъде. Какво за него?
Тя потупа с пръст по картата.
— Нещо за пътуването на Талънор. Той посетил някакъв храм, където се срещнал с индуски свещеници, които му показали ключа за Криптата на Шива. — Тя вдигна дубликата и го завъртя така, че светлината да огрее релефите на Шива и петте богини. — Той казва, че Криптата се намира на един ден път от храма. По-точно един ден да се стигне дотам и един час да се върнат.
— Как е възможно това? — зачуди се Мак.
— Коил си мисли, че може би се връщат по реката — каза Нина. Хималаите бяха прорязани от множество потоци, които започваха от глетчерите, така че това не намаляваше възможностите. — Но Талънор казва, че се отдалечил от реката, за да стигне до храма. А след това… — Тя щракна с пръсти. — Оттам потеглил на североизток, докато не открил Златния връх.
— Златния връх ли? — попита Кит.
— Мястото, където е основано селище на атлантите.
Той се изненада.
— Имало е селище на атлантите в Тибет? Никога не съм чувал за това.
Нина осъзна, че е направила гаф.
— О… да. Това го премълчахме от съображения за сигурност, защото там се намира… — Тя млъкна и погледна съпруга си, който изразително се хвана за главата и започна да я клати. — Стига, Еди. Ъъъ, не мога да ти кажа какво. Съжалявам. — Тя кимна извинително на Кит.
— Разбирам — отвърна той. — Всяка организация си има своите тайни — би трябвало да разбера!
— Но как ще ни помогне това? — попита Еди. Той посочи района вляво над планината Кайлаш. — Тук някъде се намира Златния връх.
— Намира се на северозапад от свещената планина — посочи Нина. — Талънор казва, че е продължил на североизток.
— Да не би да има грешка в превода? — предположи Мак.
— Не, не и в нещо толкова елементарно. Това означава, че Криптата на Шива не се намира в планината Кайлаш. — Тя погледна към мащаба на картата. — Златния връх е на почти сто мили северозападно от тук. Талънор е бил най-великият изследовател на времето си — не може да е направил толкова голяма навигационна грешка. Но Коил не е наясно с това. Той работи с информацията, която Кексия е извлякла от интернет — но там не е публикувано нищо във връзка със Златния връх. — Тя се усмихна триумфиращо. — Май компютрите не могат да вършат всичко вместо човека.
— Щом не е там, къде е тогава? — Еди прокара пръст диагонално по картата. — Щом е тръгнал на североизток, за да стигне до Златния връх, значи Криптата трябва да е някъде на югозапад от него.
— Да… но Кодексът специално казва, че той се е срещнал със свещениците от Свещената планина. Кит, къде има други…
— Кедарнат — прекъсна я Кит; изражението му показваше, че се проклина, че не се е сетил по-рано. — Разбира се, че Кедарнат! Тук. — Той посочи един връх от индийската страна на спорната граница. — Господарят Шива живее на планината Кайлаш, да — но вторият му дом е на планината Кедарнат.
— Значи си е имал ваканционен дом? — попита Еди. — Самият аз бих си избрал местенце по-близо до морето. Но пък нали не съм бог.
Нина се ухили.
— Само така си мислиш. Каква е историята на Кедарнат?
— Всъщност те са три — отвърна Кит. — Древните индуски текстове разказват едни и същи истории по няколко начина. Един от тях е за двамата последователи на Шива, Нар и Нараян, които силно се покаяли пред лингама на Шива, символа на бога — поясни той за Еди и Мак. — Шива останал доволен и им дарил едни буун — желание. Те го попитали дали може да си построи дом по-близо до последователите си в планината Кайлаш и той се съгласил. В друга история петима братя последвали там Шива, за да молят за прошка, че са убили братовчедите си във войната. Той ги опростил и им казал, че ще остане да живее там, за да ги пази.
— А третата версия?
— Жената на Шива, Парвати, решила, че планината Кайлаш е твърде далеч от Индия — искала да е по-близо до хората, които обичала. Затова помолила Шива за нов дом, който да е по-близо до тях.
Еди се засмя.
— Това ми звучи познато. Горкият трябва да си мести къщата, защото жена му иска да живее някъде, където й харесва повече.
— Да не би да искаш да кажеш, че животът в Блисвил ти харесваше? — попита Нина.
— Поне беше доста по-евтин, не можеш да го отречеш.
Тя изсумтя и се обърна към Кит.
— Какво друго можеш да ми кажеш за Кедарнат?
— Не много. Никога не съм бил там. Но горе има храм — един от най-старите и най-свещени храмове в Индия. Посветен е на Шива.
— Колко е стар? — попита Еди.
— Не знам, но много.
— Достатъчно стар, за да го посети Талънор — рече замислено Нина. — Всичко съвпада: Талънор мисли, че Шива, с неговия тризъбец, е същият бог като Посейдон; храмът се намира на югозапад от Златния връх; планината се смята за свещена, дом на бог. — Лицето й светна. — А Коил търси на грешното място! Започнал е погрешно от самото начало — че свещената планина, спомената в Кодекса, е Кайлаш. И тъй като не знае за Златния връх, няма как да го разбере!
Читать дальше