Анди Макдермът - Свещената крипта

— Разбира се, че съм, Еди. У Коилови едва не ни убиха. Няколко пъти.

— Добро допълнение, нали? Освен това историята как тигър ме преследва по дървото страшно ще се котира в кръчмата!

— Ами историята за това как един психопат едва не ти разкъса гърлото със зъби, защото не го чу да се приближава? И тя ли ще се котира?

— Да, вярно, това не беше много добре. Но въпреки всичко съм цял.

— Чист късмет. — Тя взе ръката му в своята. — Еди, просто се притеснявам, че ако продължиш да я караш както си знаеш и умишлено да пренебрегваш факта, че слухът ти е увреден…

— Не съм глух, по дяволите! — сопна й се той. — Онова зъбато копеле просто извади късмет, това е.

— Или пък ти нямаше късмет — тихо каза Нина. — А е достатъчно само веднъж да се случи така, за да… — Тя млъкна, неспособна да изрече на глас ужасната мисъл.

Той стисна ръката й и се усмихна успокоително.

— Е, поне горе в планините ще бъде приятно и тихо, нали?

— До тук с тишината — каза Нина, когато слезе от автобуса и се озова сред шумна тълпа.

От онова, което беше прочела, тя очакваше хималайското селце Гаурикунд да прилича повече на малка спирка по пътя към Кедарнат. Но въпреки дебелата снежна покривка и студения зимен вятър, тесните улички между пъстроцветните, построени нагъсто високи сгради бяха пълни с народ.

— Това са поклонници — обясни Кит. — През зимата Кедарнат е затворен заради времето, затова всички свещеници слизат долу в Гаурикунд.

— Затварят цялото село? — попита недоверчиво Еди, докато сваляше грамадната си раница от автобуса. — Значи когато пристигнем там, няма да има хотел за нас.

— Боя се, че не. Освен това дотам се стига пеша — поне докъдето има път. После до Кедарнат има още четиринайсет километра.

Еди погледна нагоре по долината. Макар и забулен от сивите облаци, надвисналият мрачен масив на планината Кедарнат се виждаше добре, а най-високият му връх се извисяваше на три мили над тях.

— Страхотно време улучихме.

Нина се интересуваше повече от хората. Те бяха от най-различни възрасти, облечени в най-разнообразни дрехи, от стандартното зимно облекло през пластовете ярки пъстроцветни традиционни индийски носии до обикновени оранжеви роби, които изглеждаха ужасно неподходящи за студеното време.

— И всички те са дошли да се поклонят пред Шива?

— Не всички — отвърна Кит. — Гаурикунд е свещено място и за други богове. Тук се намира горещият извор, където Шива за пръв път казал на Парвати, че я обича — хората идват да се изкъпят в него. Там е роден и синът им Ганеша.

— Това е онзи със слонската глава, нали? — попита Еди.

Кит кимна.

— Впечатлена съм — каза Нина. — От къде знаеш това?

— Даваха го в „Семейство Симпсън“.

— Аха. — Тя въздъхна и поклати глава. — Източникът на съвременното познание.

— А Барт и Хоумър обясниха ли защо има слонска глава? — попита Кит с усмивка и получи отрицателен отговор от Еди.

— Парвати се къпела в извора, а Ганеша стоял на стража. Неочаквано се появил Шива — той бил отсъствал дълго време и не разпознал в Ганеша своя син. Ганеша се опитал да го спре, за да не види Парвати, а Шива му отсякъл главата.

— Леле — каза Еди. — Това е доста грубичко.

— И Парвати така си помислила! Тя накарала Шива да го съживи. Но Шива не могъл да намери главата, затова взел главата на някакъв слон и използвал нея. Това е една от историите. Както обикновено има и много други.

Еди беше озадачен.

— Щом има толкова много варианти за всяка история, как решавате на коя да повярвате?

— Вярваш на онази, в която вярваш най-силно — развеселено сви рамене Кит. — На западняците това може да им звучи странно, но на нас ни върши работа от хиляди години.

— Мен ме притеснява версията, в която вярва Коил — каза Нина. Тя погледна към мрачната планина. — Как ще се доберем до Кедарнат?

— Има пътека нагоре по долината. Ще помоля някой да ни отведе дотам. — Кит навлезе в тълпата и заговори някакъв мъж на хинди; в отговор човекът просто го изгледа невярващо. Вторият опит му спечели първо смях, после загрижен поглед, най-вероятно израз на съмнение в здравия му разум.

— Добре — каза Нина и сви устни. — Може би това пътуване ще се окаже по-трудно, отколкото очаквахме.

Звуци от борба я накараха да се обърне. Поклонниците се разстъпиха встрани и напред излезе възрастен мъж с разрошена посивяла коса, сплетена на плитчици, и дълга брада, който беше облечен само с оранжева роба. Той танцуваше, потропвайки с обутите си в сандали крака по снега и замахваше с кривата си тояга към всеки, който се приближеше твърде много.