Анди Макдермът - Свещената крипта

Мак изръмжа.

— Намираме се в патова ситуация. Те не могат да ни направят нищо, без да възбудят подозрения, но и ние нямаме нищо срещу тях.

— Все пак имам една добра новина — каза Кит на Еди. — Заповедта на Интерпол за арестуването ти е отменена. Казах на началниците си, че Кодексът е намерен — и че ти си помогнал. Изрично подчертах, че цялата работа е била секретна операция. Пак ще трябва да те разпитват в Ню Йорк, но поне вече не си в списъка с издирваните.

Еди не се зарадва особено.

— Просто прекрасно. Върнахме Кодекса, но това няма никакво значение, защото те си взеха от него онова, което им трябва. — Той чукна с пръст по пластмасовия дубликат на ключа, който лежеше до златната книга. — Сигурно вече са си направили второ копие.

— Нали ти казах, че трябва да изтрием шаблона — обади се Нина.

— Значи семейство Коил ще могат да намерят Криптата на Шива? — попита Кит.

— Освен ако ние не я намерим първи — рече Нина.

Еди се намръщи.

— Няма кой знае какъв шанс за това, нали? Не знаем къде се намира.

— Нито пък Коил. Той разполага с превод на Кодекса и си е направил някакви изводи от него, но това не означава, че знае точното й местоположение.

— Какви изводи? — попита Мак.

Нина се сети за хвалебствените твърдения на Коил в двореца му.

— Той каза, че се намира някъде близо до планината Кайлаш — домът на Шива.

— Свещената планина — кимна Кит. — Логично.

— Бил ли си там?

— Не, за съжаление. — Той се усмихна. — Работата не ми оставя много време за обиколки. Може би някой ден.

— Имаш ли атлас?

Кит извади някаква книга и я отвори на карта на северната половина на индийския субконтинент — сиво-лилавите очертания на Хималаите се издигаха над зеленото и кафявото на останалата част от Индия. Тибетски Китай се виждаше в горната част на картата, Непал беше притиснат между двете много по-големи държави.

— Ето — посочи той едно място над северозападния ъгъл на Непал, близо до спорната Индокитайска граница. — Тези две езера са Манасаровар и Раксас Тал — и двете са свещени. Пиенето на вода от Манасаровар означава, че си се пречистил от всички грехове за сто живота.

— Може пък да пийнем една глътка — рече Еди.

Мак вирна глава.

— Само една?

— Планината Кайлаш се намира на север от тях — продължи Кит. — Смята се, че господарят Шива медитира на най-високия й връх.

— И очаква края на света, според Коил — каза Нина.

— За да го започне отначало — напомни й той.

— Може би, но въпреки всичките му недостатъци, някак си бих искала да го запазя такъв, какъвто е.

— Какво точно и разказа Коил за своя план? — попита Мак.

— Не много — въздъхна тя. — Въпреки че според мен издаде много повече, отколкото беше възнамерявал, когато ми се фукаше за какво използва търсачката Кексия. Използва Индия и Пакистан като пример за две държави, които се нуждаят само от една искрица, за да започнат война — може би това е част от плана на Коил.

Мак кимна.

— И двете държави имат ядрени оръжия. Ако решат да ги използват, всичко ще се разпростре страшно бързо и извън границите им.

— Но какво ще спечели Коил от това? — попита Кит.

— Глобален срив — каза Нина. — Прамеш иска да принуди света да премине в следващия етап на цикъла на съществуване — краят на Кали-юга и началото на нова Сатя-юга. Нова златна епоха — обясни тя на двамата озадачени англичани.

— Колко арогантно от негова страна — каза замислено Кит. — Кали-юга би трябвало да трае повече от четиристотин хиляди години и Шива ще бъде онзи, който ще я прекрати. Не някой си човек.

Тя се усмихна мрачно.

— Арогантността е най-отличителната му черта, като не броим грубостта. Но той каза, че трябва да се сдобие с ведите от Криптата на Шива, за да може да осъществи плана си. Без учението на Шива, което да ги вдъхновява, хората просто ще си стоят в мизерията.

— А ако не успее да намери тези веди? — попита Еди.

— Не знам. Ако вярва силно в тях, може би въобще няма да се опита да реализира плана си.

— Добре тогава. Ще ги намерим преди него. Проблемът е решен.

— По-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Не знаем къде се намира Криптата. — Нина се вгледа намръщено в картата, докато прехвърляше в ума си всичко, което помнеше от Кодекса на Талънор. Някои загадки бяха на косъм от разгадаването им, но без превода й беше трудно да ги сглоби. — Освен това… Не съм съвсем сигурна, че и Коил знае. Нещо не се връзва. Помниш ли какво ти разказах за Талънор — когато се сети, че всъщност пише тактически доклад?