Анди Макдермът - Свещената крипта

— Господи! — извика Нина.

— Гръм да го удари! — обади се Еди. — Как ме е яд, че ти трябва да караш!

Но на нея въобще не й беше забавно. Заради счупеното окачване воланът тракаше като пневматичен чук и с всяка изминала секунда ставаше все по-трудно да го държи изправен. По таблото започваха да мигат разни предупредителни светлини — радиаторът не беше единственото повредено нещо. Скоростомерът мина стоте… след което бързо спадна.

— Май в сервиза ще се наложи не само да сменят маслото — рече тя.

Еди погледна назад. Парата беше сменена от мазен пушек, който се къдреше зад вейрона. Вторият рейндж роувър вече ги настигаше.

Макар и с намалена скорост, те бързо приближаваха края на пистата. Зад стълбовете на маркировъчните прожектори се виждаше каменната стена, която ограждаше имението. Нина рязко завъртя волана, завивайки към късата пресечка, която свързваше пистата с пътя. До портала и свободата оставаше съвсем малко — стига да успееха да минат през него.

Стига да успееха да стигнат до него. Двигателят тревожно заскърца, миризмата на изгоряло масло изпълни кабината. Макар Нина да бе настъпила до край педала за газта, скоростта им продължаваше да пада. Шейсет мили в час. Петдесет. Нина се напрегна когато приближиха пътя и пред тях се появи порталът. Пазачите блокираха пътя им.

И бяха въоръжени.

— Мини през тях! — извика Еди. — Разбий вратата!

— Нямам мощност! — възрази Нина. Движеха се с четирийсет мили в час и скоростта продължаваше да пада, макар че тя премина на по-ниска предавка в опит да я задържи. Вибрациите от разбитото колело влошаваха допълнително нещата, задницата на вейрона започна да танцува. — Няма да успеем! — Трийсет…

Силен метален трясък разтърси колата — счупеното колело най-после се откъсна и разбивайки задницата на вейрона, се търкулна назад по пътя. Колата поднесе, застърга по асфалта и спря.

Пазачите хукнаха към тях с вдигнати оръжия…

Но изведнъж се обърнаха при рева на друг двигател; зад тях се движеше друг автомобил.

Кит разби бариерата с колата си. Единият от пазачите беше ударен от парче дърво, залитна и се блъсна в прозореца на охранителната кабина. Другите двама отскочиха от пътя на колата и вдигнаха оръжията си…

Кит завъртя волана и скочи на спирачките. Колата поднесе, задницата й се извъртя и помете единия от пазачите.

Другият успя да се метне встрани, да се претърколи и да вдигне оръжието си…

Мак ритна вратата. Тя удари ръката на пълзящия пазач точно когато натискаше спусъка и изкриви пистолета надолу. Куршумът се заби в коляното на нещастника и кръвта му оплиска асфалта. Мъжът падна по гръб, пусна пистолета на земята и с писък се вкопчи в коляното си.

Мак изрита падналото оръжие надалеч и махна с ръка на пътниците в осакатения вейрон.

— Хайде де, идвайте! Няма да ви чакаме цял ден!

Кит прибра телефона си; обикновено усмихнатото му лице беше навъсено.

— Не мина много добре. Но можеше и да е по-зле.

— Какво казаха началниците ти? — попита Нина. — Ще арестуват ли семейство Коил? Или поне да ги разследват?

— За съжаление не. Искат още доказателства.

— Но ние имаме доказателство — рече Еди и посочи Кодекса на Талънор. Златната книга лежеше на бюрото на Кит в малкия му, но модерен апартамент в Делхи. Полицаят от Интерпол им беше уредил полет от Бангалор до столицата с правителствен транспортен самолет. — Това нещо беше в дома им! Това сигурно ще е достатъчно Интерпол да предприеме нещо, нали?

— Вашата дума срещу тяхната. Аз знам, че сте го взели от тях, но това не е твърдо доказателство. Ако Коил беше оставил поне един отпечатък върху него, това щеше да е достатъчно, но вие сами казахте, че никога не го е докосвал. Освен това — въздъхна Кит, — семейство Коил вече са се погрижили. Те имат много приятели по високите места — и през последните няколко часа като че ли са говорили с всички тях. Политици, адвокати, съдии… Преди да предприемем каквото и да било срещу тях, трябва да си осигурим неопровержими доказателства.

— Значи не можем да ги обвиним в нищо? — попита недоверчиво Нина. — А най-простият факт, че аз седя тук, в Индия? По дяволите, аз бях отвлечена!

— Проверих и това. За нещастие имиграционната агенция е записала пристигането ти — сама — в Бангалор преди три дни.

— Това е невъзможно! Те ме откараха директно до тяхното летище!

— Боя се, че в компютрите пише друго.

— И чия е компанията, написала софтуера за тези компютри? — попита риторично Еди.