Анди Макдермът - Свещената крипта

Зад тях се виждаше отворена метална врата — и стъпала, които водеха нагоре. От тук ги бяха въвели в убежището на тигрите, наляво отиваше коридорът към първия бункер.

Еди махна на Нина да отстъпи назад и погледна зад ъгъла, насочил пистолета си към стъпалата. Някои от козите отстъпиха назад, но отново се спряха.

Дали край вратата не се криеше някой? Какво ли ги плашеше?

Еди мина покрай рафтовете с храна и бързо се увери, че зад тях не се крие никой. След това се промъкна към стълбите, за да ги огледа по-добре. Не се виждаше никой.

— Мисля, че е чисто.

Нина се появи предпазливо иззад ъгъла — и замръзна на място, когато откъм щайгите се разнесе тихо скърцане.

— Еди!

Той се обърна — но към нея, не в посока на звука.

— Какво?

Сингх скочи от върха на купчината щайги и го събори на земята.

Козите се пръснаха, една от тях едва не събори Нина, докато профучаваше край нея. Докато успее да възвърне равновесието си и да извади пистолета, Еди и Сингх вече се търкаляха по пода, вкопчени един в друг, и на нея й беше невъзможно да стреля, без да рискува да улучи съпруга си.

Индиецът беше седнал върху Еди и стискаше ръката му с пистолета. Англичанинът изви китката си и стреля. Пламъкът от дулото опърли врата на Сингх, но куршумът го пропусна и се заби в стената. Сингх извика, след което натисна с удвоена сила — и ухапа ръката на Еди.

— Исусе Христе! — изрева Еди, когато изпилените зъби се забиха в плътта му. Болката беше толкова силна, че той не можа да удържи пистолета, който падна на пода. Сингх се протегна към него, но нямаше как да го стигне, без да пусне ръката на Еди. Отвори уста, по брадичката му потече кръв. Отново се пресегна за пистолета.

Нина успя да изрита оръжието встрани, преди пръстите му да се вкопчат в дръжката. После бързо отскочи назад, защото ръката му се стрелка към краката й.

— Еди, какво да правя?

— Застреляй го, по дяволите!

— Ще улуча теб!

Еди се извъртя, опитвайки се да удари Сингх. В отговор маниакът заби коляно в слабините му. Еди успя да се извърти донякъде, но въпреки това болката го накара неволно да примижи, давайки на Сингх възможност да го нападне. Индиецът замахна с юмрук и удари Еди в лицето, забивайки главата му в бетонния под.

Погледът на англичанина се замъгли, лицето на Сингх се скри зад перде от неестествени цветове, окървавената усмивка се разшири и зъбите се стрелнаха към гърлото му. Еди си пожела Нина да забие дулото на пистолета в главата на индиеца и да дръпне спусъка — но нея я нямаше вече там.

Той усети дъха на Сингх; острите зъби се канеха да разкъсат гърлото му.

Изведнъж Сингх усети нечий дъх на своя врат.

Той се огледа — тигърът, който беше последвал миризмата на кръвта и блеенето на изплашените животни до бункера, заби мощните си зъби в гърлото на изненаданата си плячка, още преди мъжът да успее да изкрещи. Огромният хищник повлече мятащия се индиец по пода и разпра корема му с ноктите си.

Когато зърна тигъра, Нина инстинктивно побягна назад. Сърцето й биеше като пневматичен чук в гърдите. Тя издърпа окървавения Еди по-далеч от касапницата.

— Хайде, да се махаме от тук!

— Без майтап! — рече той, виждайки как тигърът разкъсва гърлото на Сингх. Страховитата симетрия на шарките по лицето му беше развалена от струята яркочервена кръв. — Къде ми е пистолетът?

— Ето го. — Тя му подаде оръжието.

Той се накани да стреля, за да подплаши тигъра, когато някой извика нещо на хинди от стълбището.

— Покрий си ушите — рече Еди и дръпна Нина встрани от изхода, покрай тигъра и потреперващата му храна. Жълтите очи ги погледнаха студено с обещанието, че те са следващите, но животното не ги нападна.

Еди вдигна пистолета и Нина запуши ушите си с ръце. Той се прицели — но не към тигъра, а в пода зад него. Първият отекващ изстрел засипа предните му лапи с парчета бетон. Той пусна тялото на Сингх и се обърна с гневно ръмжене към тях.

Еди стреля отново и отново, като всеки изстрел правеше малки кратерчета на пода пред краката на тигъра. Победен от шума и от болезнените убождания от шрапнелите, звярът се обърна и побягна.

Нагоре по стълбите.

Виковете горе бързо преминаха в писъци.

— Така, струва ми се, че са доста заети — рече Еди. — Ако някой застане между теб и вратата, застреляй го.

Те хукнаха нагоре по стълбите. Някой стреля, но друг му изрева почти толкова гневно, колкото и тигърът: Ванита. Нови писъци, последвани от силен трясък.