Анди Макдермът - Свещената крипта

Еди отпусна краката си, залюля се и използва момента да се прехвърли на съседното дърво, вкопчвайки се с едната си ръка в клона на Нина.

Тигърът се озова на мястото, където допреди малко беше висял той — но този път клонът изпука и се прекърши. Уплашеното животно се вкопчи в него и се залюля на около петнайсетина фута над земята.

Еди се озова на по-ниското разклонение и изчака Нина да се спусне при него. Тигърът се опитваше да се изкатери по клона, уплашен да не падне, но собствените му размери му пречеха.

— Заседна! — извика Еди и скочи на земята. — Бягай!

Нина се озова до него — но бързо го дръпна зад дървото, защото дронът отново стреля. Летателният апарат пак беше отхвърлен назад от отката, но този път Коил беше подготвен и възстанови равновесието му по-бързо.

Но Еди и Нина вече тичаха. Земята под краката им омекна, краката им започнаха да хвърлят пръски кал — приближаваха блатистата зона около централното езеро.

— Бункерът е натам — каза Еди и посочи.

Нина погледна назад. Тигърът не ги преследваше; или се беше заклещил на дървото, или се беше изплашил от изстрела. Ала дронът летеше след тях като малък реактивен изтребител.

— Колко патрона има в пистолета ти?

— Остават още пет.

Оказа се, че уайлдито все пак имаше и положителни страни; обикновените пистолети щяха да имат много повече муниции и по-слаб откат.

— Имам идея как да свалим дрона, но ще трябва да се разделим.

— Няма по-лоша идея от това!

— Ако не го направим, ще ни застреля! — Чу се нов изстрел и куршумът се заби право в стеблото на ниското дърво пред Еди. Разлетелите се тресчици го накараха да замижи. — Разделяме се! — извика Нина.

— Няма да те оставя сама!

— Няма да съм далеч — просто го накарай да те последва по онзи нисък клон! — Еди се досети какъв е планът й. Тя се отдалечи встрани; той продължи напред, обръщайки се от време на време, за да се убеди, че дронът го следва. Шмугна се в гъстия храсталак и листата започнаха да го шибат по лицето.

Дронът се издигна над храстите, за да може да го вижда. Поредният куршум профуча покрай главата му и се заби в разкаляната земя. Нина вече не се забелязваше, но той чуваше пукането на съчките под краката й наблизо.

Пред него изникна още една голяма чадъровидна акация с надвиснали клони.

— Нина! — извика той с надеждата, че тя ще го приеме като сигнал. Дронът не изоставаше от него — карбонова оса със смъртоносни жила. Три смъртоносни жила, защото от седемте патрона бяха изстреляни четири. Летателният апарат се снижи към по-оголените клони, забеляза Еди…

И в този миг Нина изскочи, сграбчи надвисналия клон и рязко го наклони към машината.

Този път роторите засмукаха не само листа. В тръбите се напъхаха и множество клонки, перките се удариха в тях — и се разбиха на парчета.

Единият от двигателите издаде ужасяващ стържещ звук и спря, дронът изгуби контрол. Пистолетът стреля отново, но този път куршумът полетя безобидно към храсталака. Нина пусна клона, хвърли се към въртящия се летателен апарат и го събори на земята. Дръпна ръчката на стрелящия механизъм миг преди отново да притисне спусъка на пистолета.

Еди изтича до нея, вдигна дрона, за да си вземе оръжието и погледна в камерата.

— До скоро — обеща той на зрителите със злобна усмивка, преди да разбие лещите с дръжката на пистолета.

— Колко патрона са останали? — попита Нина.

Той провери.

— Два.

— Дали ще са достатъчни?

— Ако не са, до утре тигърът ще ни види сметката. Така, къде е тоя бункер? — Двамата се затичаха отново и скоро излязоха на открито, от лявата страна на езерото. Водата беше обрасла с тръстика, която им осигуряваше някакво прикритие. — Добре, насам — каза Еди и я поведе по брега. Прескочи някаква дупка, пълна с кална вода. — Внимавай.

— Ти внимавай! — извика разтревожено Нина. Той се завъртя и видя как откъм езерото се появява втори тигър, който се устреми към тях, прецапвайки през тръстиката. Еди се прицели в него — но после леко наведе дулото и стреля. Комбинацията от изстрел и кална експлозия пред лицето на животното го накара да подвие опашка и да хукне към дърветата.

— Защо не го застреля? — попита изненаданата Нина.

— И без това достатъчно хора ни искат мъртви, защо да прибавяме към тях и Фонда за защита на дивите животни — отвърна той, без да сваля пистолета, докато не се убеди, че животното си е отишло. Нина прескочи дупката и те продължиха да вървят по брега. — Трябва да е някъде тук.