Анди Макдермът - Свещената крипта

Еди отново погледна към дрона. Той се рееше на около десетина фута зад тях, почти на височината на главите им. Трябваше му нещо тежко, за да го събори…

На земята, сред гниещите листа, той забеляза парче отчупено дърво. Престори се, че се препъва и преди да възстанови равновесието си, го сграбчи.

— Спри — прошепна той на Нина. — Приготви се да побегнеш.

— Накъде?

— По-далеч от тигъра! — Еди се обърна леко към дрона, прикривайки парчето дърво зад гърба си. Нина погледна нервно към дърветата, търсейки издайнически оранжеви проблясъци.

Дронът се зарея над земята, на около осем фута от тях.

— Продължавайте да вървите — нареди Коил.

— Мисля, че предпочитам да остана тук — отвърна Еди. — Пък и как разбирате къде се намират тигрите?

— В тях има имплантирани джипиеси…

Еди изведнъж метна дървото към дрона, отблъсквайки малкия летателен апарат назад.

— Бягай!

Той сграбчи Нина за ръката и двамата хукнаха през гъсталака, отмятайки с ръце клоните встрани. Дронът се стабилизира и се стрелна след тях. Стрелящият механизъм, прикрепен към спусъка на пистолета, се дръпна назад…

Разнесе се гръмотевичен изстрел, куршумът пропусна на косъм Нина, заби се в клона на близкото дърво и го отчупи — но ефектът от отката върху дрона беше почти също толкова опустошителен. Той беше отхвърлен назад, завъртя се лудо и се заби в стъблото на близкото дърво. Ако роторните му перки не бяха обвити в устойчива на удар пластмаса, това щеше да се окаже последният му полет; но сега просто отскочи и се завъртя, люлеейки се.

Еди и Нина продължаваха да тичат през храсталака. Ако наблизо имаше животни, те със сигурност щяха да ги чуят, но той се надяваше, че тигърът ще реагира като птиците, които се разлитат уплашено на всички страни, за да избягат от звука на изстрела.

— Къде отиваме? — изпъшка Нина.

— Към външната стена — видях на картата къде се намираме. Там трябва да има изход.

Дърветата свършиха. Двамата се озоваха пред висока двайсет фута бетонена стена: границата на резервата. На около двайсет метра по-нататък Нина забеляза стълба, прикрепена към стената — но тя беше от типа на противопожарните стълби и долната й част беше вдигната над горната, като първото стъпало се намираше на по-малко от четири метра над земята.

— Еди, насам!

— Ако те вдигна, ще можеш да я дръпнеш надолу…

Над главите им изщрака пушка, един куршум вдигна малко гейзерче прах в краката им. На стената стояха двама въоръжени мъже, а трети се прицелваше в тях. Втори куршум се заби в пръстта и Нина и Еди отскочиха назад.

Докато бягаха, от стената се разнесоха нови изстрели.

— Обратно в гората! — извика Еди.

— Но там е тигърът — възрази Нина.

— Тигрите нямат оръжия! — Той се шмугна в сенките, Нина го последва. Стрелбата спря. Еди забави ход, опитвайки се да си поеме дъх, и се ослуша за някакви близки шумове. Поне наблизо като че ли нямаше тигри. — Така, значи стената не е вариант — трябва да се доберем до някой от онези бункери. Следващият се намираше, ъъъ… натам.

На Нина й се стори, че посочва наслуки.

— Сигурен ли си?

— Кажи-речи. — Той тръгна. Нина се огледа нервно, в случай, че нещо раирано и ноктесто ги наблюдава от храстите, след което забърза след него.

— Какво ще правим, когато стигнем до бункера? — попита тя почти шепнешком. — Не можем да спуснем клетката отвън.

— Ако повредим дрона и си върна пистолета, мога да стрелям през прозореца. В първия бункер имаше телефон — ако и в другите има, можем да се обадим на Мак или Кит. Просто трябва да стоим настрани от Хобс и приятелчетата му 7 7 Плюшеният тигър на Калвин от комиксите на Бил Уотърсън „Калвин и Хобс“. — Б.пр. .

Слабо виене привлече вниманието на Нина. Тя погледна към дърветата, но не видя нищо. Ала сигурно се намираше наблизо; Коил се беше похвалил, че роторите на дрона не се чуват на разстояние над шест метра.

— Чувам самолета.

Еди се спря.

— Къде?

— Някъде там. — Тя посочи с пръст.

— Аз не го чувам. — Той се вгледа в гъсталака, но не видя нищо.

Шумът се засилваше.

— Със сигурност е там — изсъска Нина. — Ето там, там!

— Чакай, чувам го… — започна Еди, но млъкна, щом дронът се появи в една пролука между клоните и закръжи над земята на около десетина фута от тях. Завъртя се леко към тях и се прицели…

Но не стреля.

— Какво чака? — зачуди се Еди на глас.

Нина трескаво го задърпа за ръката. Той извърна глава — и видя как клоните на един храст, който се намираше на петнайсетина фута от тях, мързеливо се накланят встрани, сякаш нещо се притиска в тях.