Анди Макдермът - Свещената крипта

— Да, ето я пътечката. — Нина се наведе под клоните, проследявайки тясната пътечка между дърветата, но изведнъж вдигна ръка. — Виждам бункера — и един кол, на който е монтирана камера. — Нямаше начин да стигнат ниската бетонена постройка, без да бъдат забелязани.

— Ще трябва да се движим бързо — каза Еди и стисна пистолета. — Готова ли си?

Тя погледна назад, за да се убеди, че тигърът не ги следва, и кимна.

— Да действаме.

Те побягнаха към сечището. Камерата се обърна към тях.

— Видяха ни! — извика Нина.

Еди тръгна към прозореца, който се намираше до асансьорната платформа, и изстреля в него последния си куршум от упор. Прозорецът беше подсилен, но не можа да издържи на патрона „магнум“ и се пръсна на милиони кристални парченца. Еди погледна през него. Вътре нямаше никой. Също както и в първия бункер, на бюрото имаше компютър… и телефон.

Отворът беше твърде малък, за да успее да премине през него. Той помогна на Нина да се промъкне вътре; късче стъкло, което стърчеше от рамката, разпра панталона й на хълбока, оставяйки капчици кръв по счупения прозорец. Тя се намръщи, но успя да премине, изтича до таблото за управление на платформата и я спусна надолу.

Еди скочи от нея.

— Какъв е този шум? — попита той, поглеждайки към подземния коридор. До тях достигаха странни звуци.

— Кози — каза му Нина. — Сигурно тук държат храната за тигрите. Някой трябва да уведоми Обществото за защита на животните.

Еди отиде до телефона.

— Така, да видим — каза той и започна да набира номера на Мак. — Надявам се… — В ухото му зачурулика някаква мелодия. — О, мамка му! — изрева той и удари със слушалката по масата. — Това е вътрешна система!

— Набери външна линия — предложи бързо Нина. — Девет, натисни девет!

Той бързо опита, но без успех. Ако телефонът беше свързан с външния свят, той не намираше никакви указания как да го направи.

— По дяволите! Май ще трябва да бягаме сами. — Той погледна към раната на бедрото й. — Добре ли си?

— Само ме щипе. Ще се оправя. — Те хукнаха по коридора. Покрай счупения прозорец премина някаква сянка, нещо подуши размазаната кръв.

Третият тигър. Мъжкият, най-големият и смъртоносен от тримата раирани убийци.

Нина и Еди завиха зад ъгъла и се озоваха пред ограда с метална врата. При появата им десетина кози с нещастен вид се защураха разтревожено. Еди просто продължи напред, но Нина го хвана за ръката и го дръпна обратно.

— Някой идва! — В бетонния тунел отекнаха тичащи стъпки.

Единственото място, където можеха да се изтеглят, беше обратно, в резервата на тигрите. Вместо това Еди се обърна към кошарата; той разби резето й с дръжката на пистолета и размаха диво ръце. Козите се паникьосаха и започнаха да се блъскат и прескачат, опитвайки се да избягат на свобода. Той разпери ръце, за да подкара животните в посока към приближаващите се стъпки. Една успя да се промуши край него, но останалите побягнаха надолу по коридора.

— Сега какво? — попита Нина.

— Тръгваме след тях! — Еди хукна след отдалечаващото се стадо. Нина се накани да го последва, но точно тогава към нея се затича самотната коза; малките й копитца бързо потропваха по бетонния под. Тя й направи път и хукна подире й.

Еди не изоставаше от изплашените животни, като ги пришпорваше да тичат все по-бързо по тесния тунел. Напред се виждаше поредния завой, стъпките се чуваха все по-силно…

Иззад ъгъла се появиха двама от пазачите на Коил — и бяха съборени от пощурелите животни. Единият получи чифт остри рога в корема си и изкрещя, кръвта му плисна по пода. Другият вдигна ръце, за да прикрие лицето си, докато козите го прегазваха.

Еди изрита ранения — но все още въоръжен — пазач в главата и виковете му секнаха. Но другият мъж също имаше оръжие. Той се надигна и забеляза Нина пред себе си. Вдигна пистолета си…

Дръжката на уайлдито се заби в главата му. Той се стовари на земята.

Еди пъхна празния пистолет в джоба на якето си, после прибра пистолетите на двамата мъже.

— Нина, вземи това — каза той и й подаде оръжието на първия охранител.

Тя го взе и огледа коридора пред тях. Козите се бяха изгубили зад следващия завой.

— Изглежда чисто.

— Не може да няма и други, затова върви след мен.

Те тръгнаха внимателно по коридора. Иззад следващия ъгъл се появи сянка — Еди вдигна пистолета и се взря.

Сянката се оказа коза, която стоеше в поредния склад-камера, пълен с щайги и торби с животинска храна, подредени върху рафтове от двете страни. Наоколо се мотаеха още кози, които не желаеха да вървят по-нататък.