Анди Макдермът - Свещената крипта

Нещо голямо.

— Ъъъ… тигър — прошепна Нина. — Проклетият тигър е зад онзи храст!

Но Еди вече гледаше в друга посока.

— Онова дърво — каза той и я побутна. До тях се виждаше чадъровидна акация, като дебелият й ствол се разклоняваше на няколко фута над земята, осигурявайки удобно място за стъпване. — Тръгни бавно към него.

Той застана между Нина и хищника и двамата бавно започнаха да се придвижват към дървото. Храстът не помръдна.

— Виждам го — прошепна Нина треперливо. В сенките се беше оформила фигура, която се беше снижила зад клоните на храста. Чифт напрегнати жълти очи, обградени от черни линии върху жълто и бяло, ги наблюдаваха, без да мигнат. Тя си спомни, че тигрите са самотни ловци, мълчаливи преследвачи, които внимателно наблюдават плячката си, преди внезапно да нанесат смъртоносния си удар… точно като този. Сърцето й се сви от страх. — Ох, Еди, виждам го.

— Аз също. — До дървото оставаха още пет фута — но тигърът щеше да измине разстоянието с един-единствен скок. Той бавно надигна глава, след което я снижи почти до земята. Преценяваше разстоянието.

Подготвяше се да нападне.

— Мини зад дървото, за да не може да те достигне веднага, след което започни бавно да се изкачваш.

— А ти?

— Ще се изстрелям горе като ракета, не се тревожи! — Те стигнаха до акацията. Нина се наведе под клоните и я заобиколи. — Така, приготви се…

Тигърът бавно прибра мощните си лапи и се приготви за скок. Със сигурност знаеше, че плячката му го е забелязала… и това въобще не го притесняваше, защото смяташе, че те не представляват заплаха… и няма къде да избягат.

— Качвай се! — изсъска Еди.

Нина се издърпа нагоре и се изкачи още по-високо, отблъсквайки се от разклонения ствол. Без да сваля очи от тигъра, Еди се хвана за надвисналия клон и започна да се катери.

Животното оголи кучешките си зъби. То скочи…

И изведнъж се спря и рязко завъртя глава. Дронът се беше приближил, за да вижда по-добре — и тигърът беше чул воя на двигателя му. Звук, който свързваше с болка и плен. Той се извърна и изрева. Дронът побърза да се отдръпне, но Еди и Нина вече бяха на дървото и отчаяно се опитваха да се изкачат още по-нагоре.

Еди видя, че тигърът ги гледа.

— Тигрите могат ли да се качват по дървета?

Само след миг получи отговор на въпроса си — хищникът скочи върху разклонения ствол и започна да се катери по клона след Нина.

— Разкарай се, тигре! — изрева Еди и ритна с крак към него, но бързо се дръпна назад, когато тигърът замахна с лапа към него и откъсна част от подметката на ботуша му. Звярът изрева и започна да се катери след него.

Клонът, върху който се катереше Нина, се разклати, когато животното отскочи от него. Малкото разклонение, което използваше за дръжка, се счупи; тя се залюля и се вкопчи в остатъка със сподавен писък. Полуувиснала от люлеещия се клон, който се приведе под тежестта й, тя забеляза наблизо клоните на друго дърво. Придърпа се напред по клона и се протегна към тях.

— Еди! Насам! Тигърът е твърде тежък и няма да може да премине!

— Аз също! — извика в отговор Еди. Той тежеше с близо трийсет килограма повече от нея, а ако тигърът тръгнеше след него, клонът щеше да се счупи под общата им тежест.

— Трябва да опиташ, той ще те хване! — Тя се приближи още повече до другия клон. Дронът се придвижи като нетърпелив воайор.

Еди погледна надолу. Нина беше права — тигърът напредваше застрашително бързо, ноктите му се забиха в клона съвсем близко до него. Еди се вкопчи с две ръце в горния клон и се издърпа на него миг преди тигърът да замахне с лапа и да пропусне на косъм крака му. Залюля се на ръце като маймуна — и се пусна.

Нина се хвана здраво за съседното дърво и се прехвърли върху него точно когато клонът, върху който стоеше, се счупи с трясък. Еди се озова до нея сред взрив от разкъсани листа. Дронът се оказа в облак от кафяво и зелено, тихият вой на двигателя изведнъж премина в дразнещо жужене, когато листата се затъкнаха в роторите. Летателният апарат се залюля и за миг изгуби височина, но бързо навакса.

При тази гледка на Нина й хрумна една идея, но тя не беше в състояние да я изпълни. Вместо това продължи да пълзи по клона си. Зад нея Еди беше увиснал като ленивец от долната страна на съседния клон.

Тигърът промени позицията си и се приготви да скочи към него.

— Хайде! — извика Нина, достигайки до стеблото. Еди се издърпа напред, ошмулвайки още листа с притиснатите си към клона бедра.

Тигърът скочи…