Анди Макдермът - Свещената крипта

— Натиснах една от твоите марма точки и парализирах нервите — отвърна Тандон. — Можех да те убия, но господин Коил иска това да стане на някое по-усамотено място.

— Значи има нещо, което да очакваме с нетърпение, а? — Той погледна към пистолета, чудейки се дали ще може да действа достатъчно бързо, за да го грабне от ръката му.

Тандон се подсмихна и разчитайки мислите му, леко дръпна пистолета назад.

— На твое място не бих опитал. Ще са ти нужни около двайсетина минути, за да се съвземеш напълно. Дотогава вече ще сме стигнали в двореца.

Усещайки мускулите си болезнено схванати, Еди разбра, че е прав. Той се отпусна назад и се облегна на Нина за подкрепа.

— Дворец ли? Шефът ти се мисли за крал, нали?

— Според мен по-скоро Ванита се изживява като кралица — обади се Нина.

Пистолетът се насочи към нея.

— Не смей да говориш срещу семейство Коил — каза намръщено Тандон. — Те са велики хора.

— О, да, от срещите ни сме останали с впечатлението, че са наистина прекрасни — каза Еди.

Най-накрая малкият конвой направи завой и мина през охранявания портал, вграден във висока стена. Зад нея започваше дълъг път, който вървеше паралелно на магистралата. Двата рейндж роувъра спряха на края му. Частният самолет на семейство Коил все още се намираше на самолетната писта; Нина забеляза, че странният малък летателен апарат, който беше видяла по-рано, сега беше натоварен със сгънати криле в един транспортен контейнер, в очакване да бъде натоварен на камиона.

Ванита Коил ги очакваше, придружена от двама въоръжени охранители. Тя изгледа Еди и Нина, които слизаха от втория джип, след което се обърна към съпруга си.

— Взе ли Кодекса?

— Да — отвърна той и даде знак на мъжа, който вървеше до него. — Отнеси Кодекса в инфотария. Искам веднага да сканирате изображението на ключа и да го вкарате в прототипиращия принтер. — Сингх даде чантата на мъжа, той седна в количката за голф и я подкара към двореца.

— Защо са още живи? — попита нетърпеливо Ванита.

— Не бих могъл да ги убия пред цялата онази тълпа. Дори на моите работници ще им бъде трудно да мълчат за това. Пък и имам по-добра идея. — Той й прошепна нещо; устните на Ванита се разтегнаха в злобна усмивка.

— Това е може би най-добрата идея в живота ти — измърка тя и щракна с пръсти. Махаджан бутна Нина и Еди напред, а Тандон ги последва с вдигнат пистолет. — Бих искала да ви поканя на вечеря. — Тя погледна към близкото тигрово убежище. — С трима много специални мои приятели…

Кит спря колата до отбивката на пътя.

— Това е.

Мак погледна през бинокъла към бариерата, която се намираше на стотина ярда по-нататък.

— Отвън има двама мъже, още един в кабината. Всичките са въоръжени. — Той свали бинокъла. — Защо си мислех, че в Индия има по-стриктен контрол върху оръжията?

— Има. Но лиценз може да се получи при по-специални условия — като например защитата на най-известния бизнесмен в страната.

— Предполагам, че парите на въпросния бизнесмен силно са улеснили процедурата. — Той огледа високата стена, обграждаща имението на Коил. — Колко е голямо това място?

— Над три квадратни километра. Имат си собствена самолетна писта — дори животински резерват. Техният собствен малък личен свят.

— Твърде личен. Могат да направят каквото си поискат с Еди и Нина и никой няма да разбере за това. — Мак отново се обърна към вратата. — Можеш ли да използваш полицейските си документи, за да ни вкараш вътре?

Кит поклати глава.

— Ще поискат заповед, а получаването й ще бъде много трудно, особено за толкова кратко време. Местните магистрати са като местната полиция — ще трябва доста да ги убеждавам, за да ги накарам да рискуват кариерата си, като се изправят срещу толкова могъщи хора като семейство Коил.

— Тогава какво можем да направим? Трябва да ги измъкнем от там.

— Ако не намерим начин да се промъкнем вътре без да ни видят, което няма как да стане преди да падне нощта, не виждам какво друго бихме могли да направим. Освен ако не успеят да ни изпратят някакъв сигнал. Тогава ще имам причина да поискам заповед за нахлуване и за полицейска подкрепа, но без нещо определено…

— По дяволите! — Мак се удари ядосано с юмрук по бедрото. Не можеше да направи нищо, за да помогне на приятелите си.

Нина и Еди вървяха под дулото на пистолета в подземния тунел, който водеше към един от наблюдателните бункери.

— Кой нормален човек ще вземе да отглежда тигри, по дяволите? — попита невярващо Еди, след като Нина му обясни целта на убежището. — Аз ги мислех за компютърджии, а не за шибаните индийски Зигфрид и Рой 6 6 Световноизвестни илюзионисти от Лас Вегас, които специализират в трикове с диви животни, предимно тигри. — Б.пр. !