Анди Макдермът - Свещената крипта

— Повече или по-малко — отвърна тя.

Той забеляза превръзката на дясното й ухо.

— Какво се случи?

— За малко да последвам съдбата на Ван Гог заради Ванита.

Еди се обърна към Коил.

— Ти, шибан…

— Достатъчно — рече студено Коил. — Доведох жена ви, както се договорихме. Сега ми дайте Кодекса.

Еди преглътна една гневна забележка и тъкмо се накани да даде знак на Кит, когато Нина заговори.

— Еди, не можеш да му го дадеш. Дори заради мен.

— И перлите на кралицата бих заменил за теб — отвърна той, но беше изненадан от настойчивостта в гласа й. Притесняваше я нещо много по-голямо от собствената й безопасност. — Защо е толкова важно да не попадне в ръцете му?

— Защото той мисли, че ще му помогне да започне един индийски вариант на Апокалипсиса.

Еди повдигна вежди.

— Добре, това е важно. Как?

— Не знам. Но той ми го каза и аз не го чувам да отрича.

— Краят на Кали-юга е неизбежен, доктор Уайлд — каза Коил. — Както вече обясних, по-добре да започне рано, отколкото късно. За доброто на цялото човечество.

— Чуваш ли? — рече язвително Нина. — Той е поредната откачалка с много пари, която се мисли за господ. Действам като магнит за подобни хора?

Еди погледна индиеца с подозрение.

— Смяташ ли, че би направил нещо подобно? Имам предвид, че той притежава просто една търсачка, не завод за ядрени бомби. Какво смята да направи, да пусне някоя връзка, озаглавена: „Цъкнете тук, за да играете на глобална термоядрена война?“.

Коил леко се усмихна.

— Щом не вярвате, че представлявам заплаха, значи няма причина да не ми предадете Кодекса. — Лицето му придоби каменно изражение. — Доведох жена ви. Сега ми го дайте. Веднага.

Еди хвърли един бърз поглед към Тандон, за да се убеди, че е доста далеч от него, преди да отговори.

— Знаете ли какво? Мисля да послушам жена си.

— Ще бъде много неразумно от ваша страна да не спазите уговорката ни.

— И какво смятате да направите? — Той посочи заобикалящата ги ликуваща тълпа. — Няма как просто да ни убиете пред всички тези хора.

— Всички тези хора — каза Коил и по лицето му се разля самодоволна усмивка, придавайки му почти жабешки вид — са мои хора. Те работят за мен.

— Глупости — рече Еди. — Едва преди час и половина ви казах къде да се срещнем.

— Компанията ми е голям спонсор. — Индиецът посочи рекламите, върху които грееше логото на Кексия. — Това ми гарантира известно влияние тук и след като ми се обадихте, аз обявих изненадваща награда за триста от моите подчинени, които са най-големи почитатели на крикета — организирано посещение на днешния показен мач. На всички зрители, които бяха платили за билетите си, им беше казано, че има грешка при резервациите и те получиха финансово обезщетение плюс безплатен билет за следващия мач. Както вече казахте — той се усмихна студено, — мога да си позволя да купя билети.

Еди и Нина се спогледаха разтревожено.

— Мак — каза Еди, опитвайки се да открие шотландеца сред тълпата размахващи знамена зрители, — имаме проблем.

— Полковник Маккримън няма да може да ви помогне.

Щом чу името, Еди се обърна стреснато към Коил.

— Да, знам кой е той — и къде е седнал. Той няма да може да се намеси. Кексия ни осигури списък с приятелите ви и единственото, което трябваше да направим, бе да проверим списъците на дадените визи — компанията ми е писала софтуера и си бяхме оставили една задна вратичка за достъп, — за да проверим кой от тях е пристигнал в страната.

— Мак! — извика Еди.

В слушалката се чуха звуци от борба.

— Някои от по-едрите ми служители се погрижиха да не напуска мястото си — каза Коил. — Що се отнася до приятеля ви господин Джиндал от Интерпол…

Еди скочи и се извъртя, за да даде сигнал на Кит да бяга. Кит се изправи, но грамадният брадат Махаджан се извиси над него и го халоса с юмрук по врата. В този миг зрителите се разкрещяха ликуващо и заглушиха изпълнения му с болка вик.

Еди изпита прилив на адреналин. Две близки заплахи: мъжът в черно и човекът с акулските зъби, който беше хванал здраво Нина. Но те нямаше да имат друг избор, освен да отстъпят, ако шефът им попаднеше в беда.

Той измъкна пистолета си и тикна дългото дуло в лицето на Коил…

Но Тандон беше по-бърз, ръката му се стрелна напред с невероятна скорост. Кокалчетата му се забиха във врата на Еди — и англичанинът се строполи на земята в краката на Коил. Опита да се раздвижи, но успя единствено да помръдне — Тандон беше улучил някаква точка, която беше предизвикала внезапна парализа. Пистолетът изтрака на цимента. Той чу Нина да вика името му, но не можеше дори да се обърне към нея.