Анди Макдермът - Свещената крипта

— Защо се забавихте толкова? — попита Мак.

Еди се ухили и разтърси ръката му.

— Малък проблем на митницата. Как успя да стигнеш толкова бързо до тук?

— Взех метрото. За по малко от един паунд се стига от летището право в центъра на Делхи. Ще ми се лондонската Тръба 5 5 Така лондончани наричат метрото си — Б.пр. да е толкова евтина. — Той погледна Кит. — Освен това си мислех, че нямаш никакви приятели в Индия.

Еди ги запозна.

— Кит е разследвал семейство Коил — каза той. — И смята, че е попаднал на нещо.

— Нищо конкретно — обади се Кит с извинителен тон. — Но достатъчно, за да привлече интереса ми във връзка с кражбите на произведения на изкуството. Трябва ми само доказателство.

— Ние ще ти го осигурим — каза Еди. — Заедно с доказателство за отвличане. Разполагаме и с идеалната примамка. Поне се надявам, че разполагаме. Мак?

— Да видим. — Той отиде до рецепцията. — Имате ли пратка за мен? Името е Маккримън, Джим Маккримън.

Рецепционистката провери в компютъра си.

— Да, имаме. Сега ще ви я донеса. — Тя отиде в задната стаичка и се върна с голям и тежък кашон.

— Какво е това? — попита Кит.

— Онова, за което ме издирват — отвърна Еди. Освен марките и щампите на куриерската служба, на кашона имаше печат на митническата служба на ООН и безброй лепенки с надпис „Да не се подлага на рентген“, наслагани от Лола, което позволяваше кашонът да бъде транспортиран без обичайните проверки — номер, който Еди беше използвал и преди, за да се сдобива с предмети, които обикновено биха повдигнали доста въпроси в останалите държави. — Това е Кодексът, заедно с новия ми уайлди.

Кит го погледна въпросително.

— Твоят какво?

— Пистолет. Голям пистолет. Може да ми свърши работа.

Мак поклати глава.

— Да не би да си си купил нов екземпляр от тия абсурдни оръжия?

Еди изсумтя.

— Пистолетът си е добър и всеки, който си прави с мен шегички, че така компенсирам нещо друго, да ходи да си гледа работата. Сега си имаме други проблеми на главата — като например как да спасим Нина.

Те се усамотиха в един тих ъгъл на хотелския бар.

— Защо не ги накара да направят размяната в Делхи, вместо в Бангалор? — попита Кит, след като Еди му обясни ситуацията. — Така щеше да ми е по-лесно да осигуря подкрепление.

— Коил настоя — отвърна Еди. — Или по-скоро жена му. Може би наистина не трябваше да се съгласявам, но така или иначе това е минало.

— Това му дава предимство — отбеляза Мак. — Което и място да изберем за размяната, той ще успее да прати хората си много преди това.

— Нямам намерение да му давам голям аванс. Звъня му, казвам му да се срещнем на еди-кое си място след един час. Ще можем да следим всеки, който се появи. — Той погледна Кит. — Но първо трябва да си изберем място. Познаваш ли Бангалор?

Кит кимна.

— Доста често ходя там. В Бангалор има много нови милионери от всички технологични компании… някои от тях се опитаха да си съберат колекции от произведения на изкуството, без да се интересуват откъде са дошли предметите.

— Познаваш ли местната полиция? — попита Мак.

— Познавам някои, обаче те може да не пожелаят да се изправят срещу Коил без някакви солидни доказателства. Но поне бих могъл да помоля за помощ.

— Страхотно — каза Еди. — А мястото за извършването на размяната? Да е много посещавано, за предпочитане да има охрана.

Кит се замисли за момент, след което се усмихна широко.

— Харесвате ли крикет?

Бангалор

— Мразя крикет — промърмори Еди, когато се качи на трибуната.

— Защото страдаш от липса на вкус и класа — пошегува се Мак, който вървеше зад него.

— Не знам ти защо го харесваш. Нали си шотландец. Крикетът не е точно националният ви спорт.

— Шотландия има много добър отбор по крикет.

— Да, и кога за последно спечелихте някаква награда?

Мак изпръхтя раздразнено.

— Става въпрос за спорта, не за наградите.

— Обзалагам се, че когато Англия губи, изобщо не говориш така, нали? Пък и това е възможно най-скучният спорт. Виж, Формула 1 е друго нещо.

— Според мен това няма да ти се стори скучно — каза Кит, настигайки ги с тежка чанта в ръка — достатъчно бе да покаже картата си, за да бъде допуснат в стадиона „Чинасвами“ без да го претърсват. — Индийските мачове не приличат на вашите.

Щом погледна към терена, Мак повдигна вежда.

— Май не си се шегувал.

Ако британските срещи по крикет бяха спокойни и сдържани, това тук приличаше повече на карнавал, в чийто център по случайност се играеше мач по крикет. От тонколоните гърмеше музика, тълпата припяваше заедно с нея, пляскаше с ръце и дори биеше по импровизирани барабани. Размахваха се знамена и плакати, а пред трибуните се въртяха и танцуваха три мажоретки, които биха накарали всеки издокаран член на мерилебонския клуб по крикет да се задави с коктейла си джин с тоник.