Анди Макдермът - Свещената крипта

Лицето на Коил беше изгубило обичайното си безизразно изражение; очите му се бяха ококорили от страх. Той се отдръпна назад и едва не падна от седалката си. Зрителите, които седяха зад него, побързаха на помогнат на шефа си да се изправи.

— Какво правите? — изпищя Нина. — Помогнете ни!

Никой не си помръдна пръста.

— Махнете ги от тук — каза Коил, поправяйки с трепереща ръка очилата си. — Бързо! — Докато Тандон търсеше пистолета на Еди, Махаджан се появи с чантата на Кит в ръка. Щом я зърна, страхът на Коил беше заменен от алчност. — Кодексът вътре ли е? — Махаджан кимна.

— Отлично. — Той последва Сингх, който влачеше пищящата и съпротивляваща се Нина нагоре по стълбите. Махаджан даде чантата на Тандон, почти без усилие метна Еди през рамо и тръгна след тях.

Очите на всички, които стояха на трибуната, не се отделяха от терена.

Когато се опита да реагира на зова за помощ, Мак беше съборен на земята от двама едри мъже, които седяха до него. Той успя да нанесе един болезнен удар с лакът в гърдите на единия, но другият притисна остър нож към корема му.

Оставаше му единствено да гледа безпомощно как Еди пада на земята и как след това го мятат на гръб като чувал с картофи. Нямаше представа какво се е случило с Кит — мястото на полицая от Интерпол беше скрито от едрите тела на похитителите.

— Копелета! — изръмжа той, опитвайки да се освободи, но отново усети острието на ножа в корема си. По ризата му изби кръв.

Коил, слугите му и пленниците вече не се виждаха. Трябваше да тръгне след тях — но първо трябваше да се разправи с противниците си…

Тълпата отново ревна възторжено при отбелязването на новите точки и хиляди екзалтирани почитатели скочиха на крака.

Избутвайки нападателите на Мак. Ножът полетя встрани…

А Мак се изтръгна от хватката им. Той замахна отново с лакът и го заби в носа на единия мъж. Плисна кръв.

В този миг човекът с ножа се хвърли към него…

Острието се заби дълбоко в левия му крак под коляното. Очаквайки вик от болка, мъжът замръзна объркан на място — и отнесе силен удар по гърлото от шотландеца. Той издаде приглушен писък, а Мак изтръгна ножа от протезата си и го заби в ръката на индиеца, приковавайки я към бедрото му.

Шотландецът скочи и изблъска от пътя си мъжа със счупения нос. Насядалите наоколо хора реагираха стреснато на това насилие, но той не им обърна внимание и се огледа за приятелите си. Забеляза отпусналия се на седалката си Кит, но Нина и Еди бяха изчезнали.

Той побърза към индиеца, който разтриваше се едната си ръка болящия го врат.

— Кит! Добре ли си?

— Някой ме удари отзад — изпъшка Кит. После опипа странично седалката си и осъзна, че куфарчето е изчезнало.

— Какво се случи? — попита той, обръщайки се към мъжа, който седеше до него. — Носех една чанта — къде е тя?

— Нищо не съм видял. Гледах играта — промърмори мъжът, избягвайки погледа му.

— Какво? Как така не си…

— Това са хора на Коил — каза Мак. — Той каза на Еди, че е купил триста билета за своите служители. Двама от по-едрите седяха зад мен.

— Какво се случи с тях?

— Все още са си там. Съмнявам се, че скоро ще успеят да се изправят.

Кит видя, че седалката на Еди и другите около нея са празни.

— Нина и Еди! Къде са те?

Лицето на Мак придоби мрачно изражение.

— Той ги отведе… и не знам дали Еди е жив или мъртъв. Къде би могъл да ги заведе?

Кит се изправи, олюлявайки се.

— Има имение в източната част на града.

— Трябва да тръгнем след тях. Да вървим.

— И какво ще направим? Нали ти казах, че няма да успея да получа подкрепа от местната полиция, ако нямам доказателство, а никой от тези глупаци няма да свидетелства срещу Коил. — Той гневно махна с ръка към тълпата. — Освен това семейство Коил имат много добра охрана. Въоръжена охрана.

— Ще се притесняваме за това като стигнем там. — Мак тръгна нагоре по стъпалата, накуцвайки с изкуствения си крак, който се беше поразхлабил по време на борбата. Кит го последва, разтърквайки врата си.

Когато Еди беше в състояние отново да се движи, двамата с Нина вече пътуваха към имението на Коил. Намираха се на задната седалка на един рейндж роувър; шофираше Махаджан, а Тандон ги пазеше със собствения пистолет на Еди. Коил се намираше в съвсем същия джип, който се движеше пред тях, управляван от Сингх. Нина помогна на съпруга си да се надигне.

— Добре ли си?

— Не, чувствам се адски гадно. — Той присви очи и погледна Тандон. — Какво ми направи, по дяволите?