Анди Макдермът - Свещената крипта

Еди се ухили.

— Добре, Кит, прав беше — това е сто пъти по-добро от всички мачове по крикет, които някога съм гледал.

Мак изпухтя и продължи да се придвижва по трибуната към мястото си, а Еди и Кит продължиха да слизат по стълбите, за да намерят своите. Бяха избрали внимателно местата си; мястото на Еди беше на предната редица — от двете му страни имаше две свободни седалки, на които щяха да седнат Коил и Нина, когато се появят. Кит седеше две редици зад него, за да може да го наблюдава и, ако се наложи, да се изнесе набързо с Кодекса. Мак беше още по-назад, оборудван с бинокъл, за да може да предупреди Еди в случай на потенциални проблеми.

Еди седна и огледа хората, които изпълваха трибуните около него. Повечето бяха мъже от различна възраст, с различни стилове на обличане; никой не изглеждаше ни най-малко заинтригуван от оплешивяващия бял мъж, който седеше на първата редица, вниманието на всички беше привлечено от мажоретките. Той погледна отново Кит, който му кимна леко. Малко по-нататък забеляза Мак, който седеше на мястото си. До тук добре. Той извади телефона си и пъхна слушалката на блутуута в ухото си, след което набра един номер.

— И така, Мак. Проверка.

— Виждам те — отвърна Мак, — виждам и Кит. Но няма и следа от Нина или онзи тип Коил.

— Още не е дошло времето за размяната. Някой да ти изглежда подозрително?

— Засега не. Виждам само много развълнувани почитатели на крикета.

— Това вече е подозрително.

— Ти просто не можеш да оцениш достойнствата на играта. Виж, Кит, от друга страна…

— Да, да, бях принуден през целия полет до тук да ви слушам дрънканиците. Защо не вземеш да го осиновиш.

— Това означава ли, че най-накрая ще се отърва от теб? Времето ще ми стигне само за един сурогатен син.

Еди се засмя и се огледа отново. Все още никаква следа от Нина или Коил.

— Дръж си очите отворени, татко. Да видим какво ще се случи.

Гръмки фанфари обявиха началото на мача. Еди остана нащрек, преструвайки се на заинтригуван от играта. Първият ининг приключи и краят му беше отбелязан с нов взрив от музика и кълчене на мажоретките. Втори ининг, трети. Изведнъж се чу:

— Еди! — Гласът на Мак в слушалката. — Виж вляво.

Еди се обърна и видя Коил, който слизаше надолу по стълбите. Без Нина. Еди се огледа, за да провери дали няма още някой от другата страна и забеляза мъжа, който беше душил Нина с найлоновата торбичка. Кит погледна загрижено Еди, но той с почти незабележимо поклащане на глава му каза да стои на мястото си и да наблюдава.

Коил седна от лявата страна на Еди, а мъжът в черно — от дясната.

— Господин Чейс — каза милиардерът.

— Господин Коил — отвърна Еди. — Не мога да не забележа, че сте забравили нещо.

— Както и вие — каза Коил, като се наведе да погледне под седалката на Еди и не видя нищо. — Къде е Кодексът?

— Къде е Нина?

— В колата ми.

— Тогава я доведете тук. Можете да си позволите още един билет.

— Носите ли Кодекса?

— Ще го получите, щом аз си върна Нина. Такава беше сделката. Сега я доведете.

Коил се обади по телефона, след което се облегна назад и се загледа в играта на терена.

— Спортът никога не ме е интересувал особено — каза той, — но баща ми беше голям почитател на крикета, така че изпитвам някаква носталгия като го гледам. Но и той се е изродил. — Коил посочи мажоретките. — Признак на тези покварени времена.

— Що се отнася до мен, могат да разкарат крикета и да оставят само танцуващите момичета — каза Еди, който се вълнуваше повече дали другият мъж е въоръжен. Не можеше да види издайническа подутина под мишницата, но това не означаваше, че няма някакво друго оръжие.

Коил поклати глава снизходително.

— Да, предположих, че в главата ви се въртят такива мисли. Вие сте човек без културни интереси, типичен представител на тази епоха.

— Въобще не ме познаваш, приятел.

— Познавам ви по-добре, отколкото можете да си представите. Вашите резултати от Кексия ми разкриха доста; виждал съм ги. Показах ги и на вашата съпруга. Тя не остана доволна.

Еди леко се навъси.

— Край, това беше. Връщаме се на Гугъл.

В ухото му прогърмя гласът на Мак.

— Еди, Нина е тук. С нея има един мъж, вляво от теб.

Той погледна. Мъжът с изпилените зъби я ескортираше надолу по стълбите. Тя изглеждаше невредима, но беше разрошена и разтревожена. Дори когато стигна до него, облекчението, което се изписа на лицето й, не можа да прикрие тревогата.

— Добре ли си? — попита той.