Анди Макдермът - Свещената крипта

Еди стигна догоре и видя как тигърът се нахвърля върху един от пазачите и го събаря върху масата. През главния вход и нагоре по стълбите към наблюдателницата бягаха хора. Един от пазачите, който се беше сврял зад масата, го забеляза и измъкна пистолета си, но с един-единствен изстрел Еди го прати на пода с дупка в челото.

Нина забеляза Ванита по средата на стълбището; тя викаше на някого да донесе упойващата пушка. Съпругът й стоеше на по-горните стъпала и наблюдаваше хаоса с невярващо изражение — което премина в страх, когато забеляза Нина да се прицелва в него с пистолета си. Тя не беше сигурна, че ще успее да натисне спусъка, но заплахата беше достатъчна; той се обърна и хукна към втория етаж.

— Нина! — Еди посочи към вратата. — Тръгвай! — Той повали още един въоръжен пазач, преди и двамата да изтичат навън, присвили очи от ярката слънчева светлина. — Сега накъде?

— Можем да се махнем от тук — каза Нина и хукна към спряната наблизо количка за голф.

— С това ли?

— Под двореца има гараж — можем да си вземем нещо по-бързо. — Тя седна на шофьорското място, Еди скочи зад нея и насочи пистолета си към вратата, макар поредният писък отвътре му подсказа, че най-голямата им грижа е тигърът.

Нина натисна педала за газта до край. Количката за голф се стрелна напред, електрическият й двигател нададе вой, ускорявайки до максималната скорост от двайсет мили в час.

— Не е точно ферари, нали? — оплака се Еди.

— По-добре е от тичането. Почти. — Тя подкара количката по пътя към двореца. Успяха да стигнат дотам за малко повече от минута, въпреки бавната скорост на превозното средство. Рампата до гаража се намираше от едната му страна — но Нина свърна встрани и се отправи към една от вратите, които водеха към вътрешността на огромната къща.

— Къде отиваме? — попита настоятелно Еди.

— За Кодекса — трябва да го намерим.

— О, за бога!

— Знам къде е — рече настоятелно тя, спря возилото и скочи от него. Еди изпръхтя раздразнено и хукна напред. Отвори вратата с ритник и връхлетя вътре с насочен пистолет.

Коридорът беше празен. Те забързаха по него.

— Къде отиваме?

— В инфотария.

— Кое!

— Коил го е нарекъл така, не аз. — Стигнаха до залата. Нина изчака отвън, докато Еди връхлетя вътре и се убеди, че няма никой, преди да й кимне да влезе.

Светлините бяха приглушени, сферата от екрани показваше стилизирани облаци. Нина хукна към бюрото, където бяха сканирали ръката й, и видя Кодекса в отвореното куфарче. Затръшна капака и го грабна под мишница.

— Готово, взех го.

Тя се обърна към вратата, но вниманието на Еди беше привлечено от една машина, която стоеше до лазерния скенер. Прототипиращ принтер… с нещо в резервоара. Той го отвори и установи, че за разлика от силиконовата течност, която беше използвал в Ню Йорк, тук беше използвана изключително фина зърнеста пластмаса.

— Това ми изглежда познато.

Нина го грабна от ръката му.

— Това е от корицата на Кодекса — ключът! Направил е копие на ключа! — От едната страна на дебелия и изненадващо тежък кръгъл предмет се виждаха лицата на петте индийски богини, заобикалящи съпруга си Шива. Тя отвори куфарчето с Кодекса, постави го вътре върху изображението му на корицата от орейхалк и отново затвори капака. — Трябва да изтрием модела му, за да не може да направи нов…

— Не, не трябва! — възрази Еди, когато от коридора се разнесе тропот на крака. — Трябва да се махнем от тук, преди да са ни убили!

Стъпките се приближаваха. Еди извади пистолета си…

В стаята влетя мъж с картечен пистолет в ръка — и отнесе два куршума в гърдите. Еди изтича до него, пъхна пистолета си в джоба и взе картечницата. После се обърна към витрината, където стоеше първият компютър на Коил.

— „Спектър“, а? — Той разби стъклото с дръжката на оръжието и направи същото с малкия компютър, който лежеше вътре.

— Защо направи това? — изпъшка тя, изненадана от жалката проява на вандализъм.

Той се ухили.

— Аз бях фен на „Комодор 64“. Та къде се намира гаражът?

Двамата изтичаха навън и Нина го поведе към асансьора. Иззад ъгъла се появи друг пазач и получи ред куршуми в гърдите. Зад тях се разнесоха викове; идваха още хора.

Един къс страничен коридор ги отведе до асансьора. Нина натисна бутона за повикване, но Еди отвори вратата, която се намираше до него, и й махна с ръка да слязат по стълбите. Тя взимаше по две стъпала наведнъж, тежкото куфарче се блъскаше в краката й. Скоро се озова в сутерена.