Крис Картър - Екзекуторът

Ръмящият дъжд само влошаваше нещата и тя вече се примиряваше, че днес ще се прибере само с двайсет и пет долара. Сумата не беше достатъчна за ежедневната й доза, но се надяваше, че може би Клиф ще склони на нещо. Знаеше какво харесва той.

Току-що си беше сложила ярко червило и попи излишъка с хартиена кърпичка, когато забеляза, че от отсрещната страна на улицата я гледа мъж на четирийсет и няколко години. Тя се усмихна, но той не реагира и свенливо отмести поглед встрани. В ушите й зазвъня шумът на пари, когато разбра, че мъжът не е от града и е турист. Хъни го изчака отново да я погледне и той го направи точно след пет секунди. Тя беше експерт в играта на флиртуване и след минута получи подканващата усмивка, която търсеше. Съблече палтото си, изпъчи съвършените си закръглени гърди, погледна ги и пресече улицата.

— Здравей — каза тя с напевния си носов изговор, когато се приближи до туриста. — Аз съм Хъни. — Протегна ръка.

— Здравей, Хъни.

— Брей, имаш фантастично силни ръце — добави тя с пресилено съблазнителен глас. — Обзалагам се, че си само мускули под дрехите, нали?

Той леко наклони глава на една страна. Беше твърде срамежлив, за да се съгласи.

— Много бих искала да ми ги покажеш. — Хъни му намигна прелъстително. — Може би и аз ще ти покажа какво имам под дрехите си. Ще ти хареса ли?

— Мисля, че да. — Мъжът се усмихна и в ъгълчетата на очите му се появиха бръчки. — Имам само сто долара — смутено добави.

Хъни го хвана за ръката.

— Сто долара може да ти купят голяма наслада с Хъни, скъпи.

Стаята беше осветена само от безвкусна розова, неонова лампа със зайчето на „Плейбой“ и всичко вътре беше евтино — тапетите на цветя, тъмношоколадовият килим, блудкаво сантименталните репродукции на стените и мръсните завеси на прозорците. Леглото имаше такъв вид, сякаш щеше да падне, ако още една двойка правеше секс на него.

— Ще отида в банята да се освежа, скъпи — рече Хъни и погали по лицето туриста. — Щом изляза, надявам се, че няма да си с дрехите. Знам, че ще бъде така.

Тя отново преброи парите. Искаше да й платят предварително. Веднъж допусна грешката да ги поиска накрая и получи насинено око и разкървавени устни.

Хъни оправи перуката и грима си и се съблече. Бельото й не беше ново. Дори не си спомняше кога за последен път си купи ново бельо, но беше чисто и тя знаеше, че не след дълго ще го свали.

— Е, да се залавяме за работа, момиче — каза Хъни на отражението си в огледалото и нацупи устни.

Мъжът седеше на ръба на леглото. Все още беше облечен. Ръцете му бяха между коленете и беше навел глава.

— Какво има, скъпи? — Тя коленичи пред него.

Той не откъсна очи от пода. Смущаваше се да я погледне.

— Аз… не съм го правил досега.

Хъни се усмихна, сложи ръка на крака му и нежно го погали.

— Не се тревожи, скъпи. Аз имам богат опит.

— Имаш ли нещо против, ако първо се измия?

— Не, разбира се. И не бързай. Ще те чакам тук. — Тя му намигна чувствено. — Без дрехи.

Хъни се беше облегнала гола на неудобната метална табла на леглото, когато мъжът излезе от банята. Тя вече беше потъркала и ощипала зърната на гърдите си, за да бъдат твърди и да стърчат. Смяташе, че те са най-хубавото нещо в нея. Изражението й обаче се промени, щом туристът се върна в стаята. Той беше гол, но бе облякъл дълъг, прозрачен дъждобран. Хана забеляза огромния му възбуден пенис.

— Брей, скъпи. Това е доста откачено. Харесва ми.

— Дошъл съм за теб, Хъни. — От срамежливостта му нямаше и следа.

Хъни настръхна от различния му тон. Тя стана от леглото, и той пристъпи към нея. Светлината на розовата неонова лампа се отрази в нещо в дясната му ръка и Хъни се вцепени. Беше виждала този блясък и преди. Опита се да изпищи, но мъжът беше по-бърз от нея. Той преодоля за миг разстоянието между тях и запуши устата й със силната си ръка. Притисна тяло до нейното и тя почувства възбудения му член до бедрото си. Ужасените й очи намериха неговите и злото, което видя в тях, я потресе.

— Трябва да коленичиш и да се молиш — измърмори той, докато тя трепереше в ръцете му. Беше прочела за него в сутрешния вестник. Наричаха го „Камата“.

Мъжът бавно облиза устни, вдигна ножа до врата й и прошепна в ухото й:

— Аз съм твоето спасение, Хъни.

Хънтър търпеливо седеше до металната маса в малката, боядисана в бяло стая за частни посещения в калифорнийския затвор в Техачапи. Той чу подрънкване на вериги и после вратата се отвори. Първо влезе едър надзирател. Мускулите му щяха да скъсат плата на опънатата по тялото му униформа размер XXL. В сравнение с размерите му мъжът зад него приличаше на джудже. Той имаше бледа кожа, беше среден на ръст и беше облечен в бяло.