Крис Картър - Екзекуторът

Мобилният телефон на капитан Блейк иззвъня и всички изтръпнаха. Тя се приближи до ъгъла на помещението. Разговорът продължи не повече от няколко секунди.

— Готово — каза тя на Хънтър, след като отново се присъедини към останалите. — Клейтън е използвал връзките си и ти е издействал посещение при затворника Питър Елдър в седем сутринта. — Отново отмести поглед към трупа на Дарнъл Дъглас. — Трябва да намерим копелето, което е направило това. И по-бързо.

Робърт прекара по-голямата част от нощта на новото местопрестъпление заедно с доктор Уинстън и в четири и половина замина за затвора в Техачапи. Карлос се отправи към Паркър Сентър в двайсет и два часа. Хънтър го беше помолил да намери всичко, което може, за Дарнъл Дъглас, поредната жертва.

Информацията, която Гарсия откри, беше откъслечна, но достатъчна, за да предостави на Робърт онова, което търсеше.

Дарнъл не беше учил в гимназиите в Комптън и Гардена, но като тийнейджър бе живял само през две улици от Брет Стюарт Никълс. Фактите изпълниха с вълнение Хънтър. Теорията му за уличната банда започна да придобива по-ясни очертания.

Той беше наблюдавал, докато доктор Уинстън и двама криминалисти извършиха трудния и мъчителен процес да извадят двеста и петдесетте спринцовки, пълни с кръв, от трупа на Дарнъл. Макар да не очакваше резултати, знаеше, че всяка спринцовка трябва да бъде изследвана за отпечатъци. Съдебният лекар му каза, че докладът от аутопсията ще бъде готов, когато Робърт приключи с разпита на затворника.

Вечерта беше започнала зле и докато напредваше, всякаква надежда, че ще се оживи, се изпаряваше бързо. Хъни обикаляше Западен Холивуд от три часа и засега беше успяла да изкара някакви си мизерни двайсет и пет кинта за свирка на космат, смърдящ на къри шофьор на задната седалка на таксито му. Ставаше все по-трудно да намира клиенти. Уличната проституция беше рискована и ниско платена, но за някои по-възрастни момичета или онези, които бяха прекалено пристрастени към нещо, за да се включат в някоя от множеството агенции за компаньонки, и салони за масаж или да се прикрепят към известен сводник в Лос Анджелис, нямаше друго решение.

Хъни беше на двайсет и една и не можеше да се смята за стара, но седемте години на злоупотреба с хероин бяха съсипали някога красивите й черти. Тя беше болезнено слаба, с хлътнали очи, сипаничава кожа, напукани устни и унесен, сънлив поглед.

Истинското й име беше Айша Кемп и беше родена в Южна Пасадина. Измислиха й прякора „Хъни“ 5 5 Мед (англ.) — Б.пр. още преди да проходи, заради хубавата й златистокафява кожа. Но ако е вярно, че децата се учат, като имитират каквото виждат, съдбата й беше решена на много ранен етап в живота.

Баща й беше алкохолик и пушеше крек във всекидневната им, докато приспиваше бебето Хъни. Майка й не се свърташе у дома и беше улична проститутка, която би направила всичко за поредната доза дрога. Непрестанните кавги в семейството бяха изпълнени с насилие и на никого не му пукаше, когато гладната Хъни плачеше. Тя се напи за пръв път, преди да навърши десет години, и скоро след това се надруса. На тринайсет загуби девствеността си с група улични хлапета, а на четиринайсет иглите станаха най-добрите й приятели.

Също като майка си, тя бързо откри, че навикът й струва скъпо. Когато му каза, че няма пари, дилърът й предложи боцкане, ако Хъни разтвори краката си за него и приятелите му. Тя само се усмихна и кимна.

Неочаквано на петнайсет години Хъни попадна в съвсем различен свят, където хората бяха готови да платят за удоволствията, които можеше да им достави. Тя учеше бързо и едно от първите неща, които научи, беше, че колкото е по-разкрепостена, толкова повече клиенти и пари ще получи. Скоро си спечели славата, че е навита на почти всичко — болка, мръсотия, покорство, господство, малтретиране и унижение. Нищо не беше прекалено извратено. Но този начин на живот, съчетан с прекомерната употреба на алкохол и наркотици, оказа въздействие върху тялото й само за шест години.

На двайсет кожата й вече беше загубила гладкостта и блясъка си, теглото й рязко бе спаднало до анорексично състояние и косата й оредя толкова много, че не излизаше без перука. Въпреки силния грим никой не я смяташе за привлекателна. Богатите клиенти не обикаляха улиците, за да търсят компания. Те се обаждаха на агенции и търговци на секс от удобния си хотел или задната седалка на лимузината. На двайсет и една за Хъни останаха само пияните, мръсни и бедни търсачи на плътски удоволствия по улиците.