Крис Картър - Екзекуторът

— Спомняш ли си някоя от тях? — настоя Хънтър.

Елдър вдигна глава и пронизващите му очи се спряха на детектива. Той примига няколко пъти, сякаш да проясни зрението си. Ъгълчетата на устата му се извиха.

— Ти си натясно, ченге. — Отново заговори монотонно: — Опитваш се да хванеш убиец. Аз вече знам съдбата си. Никога няма да изляза от тук. Играй си с мен, колкото искаш. Това не ме притеснява. Може би си ги спомням, но първо искам да знам кои две са били убити.

Питър Елдър се нуждаеше от причина, за да помогне. От начина, по който гледаше Аманда Райли, беше очевидно, че се бори с чувство, което не е изпитвал от много години. И снимката определено събуди спомени. Робърт реши да рискува.

— Двете момичета вдясно — Деби Хауард и Джесика Пиърс.

Лицето на Елдър леко се отпусна от облекчение и Хънтър разбра, че е заложил на правилната карта. Време беше да хвърли зарчето още веднъж.

— Другите са в опасност, както и всеки член на уличната ви банда. Имаме причина да смятаме, че следващата в списъка на убиеца е второто момиче отляво надясно… Аманда Райли. Познаваш ли я?

Питър се скова.

— Щом мислите, че тя ще бъде следващата жертва, защо не я пазите?

— Не можем да я намерим. Според нас тя бяга и се крие от страх. Най-добрият ни шанс е да заловим убиеца, преди да нанесе поредния си удар. Тези момичета са се познавали, но не знаем каква е връзката между тях и Брет.

— И как ще ви помогне това?

Робърт се наведе напред.

— Виж, знам, че сте тормозили някои хлапета, когато сте били млади. Това се случва във всяко училище в Америка. От информацията, с която разполагаме досега, изглежда, че поради някаква причина едно от хлапетата, с които сте се заяждали, е решило, че е време за отплата.

Питър се намръщи.

— Това беше преди двайсет и пет години.

— Някои хора никога не забравят.

— Но тези момичета не учеха в гимназията в Комптън. Защо ще ги преследва убиецът?

Хънтър му обясни теорията си за уличната банда.

Елдър се почеса по челото.

— Искаш да потвърдя дали си прав. Тормозено хлапе, което е решило да си го върне на бандата.

Робърт кимна.

— Не.

— Какво имаш предвид?

— Теорията ти е скапана, ченге. — Питър отново погледна снимката и очите му омекнаха. — Някои от нас наистина се мотаеха заедно. — Посочи последното момиче вдясно. — Дебс, едното от момичетата, които казваш, че са убити, беше една от тях. Както и Манди. — Елдър посочи Аманда Райли. — Но другото момиче, което е умряло… Как й беше името?

— Джесика Пиърс.

— Не съм я виждал. Тя не излизаше с нас. Нито онази другата. Затова убиецът не може да преследва старата ми улична банда.

— Колко души бяхте?

Питър се замисли.

— Осем, заедно с мен.

Хънтър извади друга снимка от найлоновата папка и я плъзна по масата. Затворникът насочи вниманието си към нея. Слаб мъж с добре подстригана руса коса, който небрежно се беше облегнал на бяла стена, снимката на все още неидентифицираната първа жертва, която бяха взели от къщата в Малибу. Робърт внимателно наблюдаваше очите и изражението на Елдър, който позна мъжа за пет секунди.

— Той беше първата жертва — съобщи Хънтър.

Питър не каза нищо.

— Този човек беше ли член на уличната ви банда?

Елдър отново сложи ръце на коленете си и се замисли, преди да отговори:

— Стратър беше най-смахнатото копеле, което съм срещал.

Робърт леко сбърчи чело.

— Стратър?

— Така му викахме. Той беше запален почитател на „Кис“ и „Стратър“ беше любимата му песен.

— Хубаво парче — съгласи се Хънтър.

Този път усмивката на Питър беше искрена.

— Той беше гадно копеле, но страхотен пич. Ако в бандата имаше водач, това беше Стратър. Не се страхуваше от нищо, освен от оси. Беше алергичен към тях. Долетеше ли оса, той офейкваше като мълния.

— В гимназията в Комптън ли учеше?

Елдър се засмя.

— И мъртъв не можеха да го докарат в училище. Стратър мразеше образованието. Казваше, че може да научи всичко, което му трябва, от улицата. — Той отново се вгледа в снимката и тъжно поклати глава.

— Как беше истинското му име?

— Да ме вземат дяволите, ако знам. Познавахме се само от улицата. Знам името на Брет, защото учехме в едно училище. На улицата наричахме всички с прякори. Стратър, Манди, Дебс. Брет беше Би Ес, но това не означаваше Брет Стюарт. Аз бях Кикър. Имаше Джей Джей, Дабъл Ди и Липс 6 6 Устни (англ.) — Б.пр. . — Елдър забеляза заинтригувания поглед на детектива и поясни: — Джей Джей беше откачено, мършаво копеле, Дабъл Дий беше чернокож и вечно танцуваше, а Липс беше знойна пуерториканка. Тя имаше най-сексапилните устни, които съм виждал или целувал. — Той се усмихна, докато си спомняше.