Крис Картър - Екзекуторът

— Но защо убиецът просто не е натиснал главата й във ваната и не я е задържал под водата като във филмите? Защо е губил време да я обесва с краката нагоре? Пак е щял да я удави.

— Не — възрази Хънтър. — Нямаме снимки, но в доклада пише, че само главата и раменете й са били потопени.

— Точно така.

— Ако убиецът използва страховете на жертвите си, как би използвал факта, че Деби Хауард се е ужасявала от вода? Как би могъл да я уплаши?

Гарсия потърка лице, докато гледаше нарисуваната фигурка.

— Господи… — Той се обърна с лице към партньора си, когато осъзна какво се е случило. — Ваната е била празна, когато той е завързал Деби на гредата на тавана.

Робърт кимна.

— Убеден съм в това.

— По дяволите. Деби е знаела, че главата й е над ваната. Гледала е как водата бавно се покачва. Усетила е как намокря косата и челото й и продължава да се издига. Била е принудена да наблюдава как най-страшният й кошмар постепенно се превръща в реалност. Убиецът може би я е изтезавал още повече, като е спирал водата точно когато е стигнела до носа й и е карал Деби да диша само през устата за известно време. Но това би било трудно дори за спокоен мъж в изправено положение, а какво да кажем за ужасена жена, която виси с главата надолу и знае, че ще умре. Удавянето й е било бавно и много болезнено. Абсолютно откачено, мамка му.

— Така постъпва този убиец — добави Хънтър. — Два дни е седял и е гледал как Аманда Райли се сварява до смърт. Бавно и търпеливо е източил два и половина литра кръв от Дарнъл Дъглас. Сигурен съм, че е гледал как Деби Хауард се дави, и е искал да удължи процеса. Държал е да ги изтезава.

— Радвам се, че не съм бил гаменче в училище. Човек никога не знае в какво може да се превърне, когато порасне.

Робърт разгледа снимките от аутопсията, но спря, когато стигна до половината.

— Тя е имала белег от венепункция на дясната ръка — съобщи, показа едната фотография на партньора си и провери записките на патоанатома. — Вероятно е придобит в деня на смъртта й.

Карлос кимна.

— Убиецът се е нуждаел от кръвта й.

— Именно. Деби се е удавила. Не е имало кръв, която убиецът да вземе. А му е трябвала кръв, за да напише числото върху следващата си жертва — отец Фабиан. Трябва да разговаряме с Джонатан Хейл.

— Това ще бъде проблем — призна Гарсия.

— Защо?

— Той прекарва Коледа в дома на родителите си далеч от тук.

— Колко далеч?

— В Тенеси.

— По дяволите!

На вратата се почука.

— Влез — извика Карлос.

Хопкинс се вмъкна в кабинета. Носеше под мишница обичайната си синя папка.

— Открих го.

— Кого си открил? — попита Хънтър.

Двамата детективи се втренчиха в Хопкинс, който се намръщи, когато погледът му се спря на рисунките на човечето на дъската.

— На бесеница ли играете?

— Зарежи фигурите, Иън — каза Робърт. — Кого си открил?

Младото ченге се усмихна.

— Първата жертва. Точно след като ти ми се обади в моргата, попаднах на досието му. Бял мъж, метър осемдесет и осем, сто килограма. Единственият човек, когото намерихме с възпоменателен часовник на „Ел Ей Лейкърс“ от финала на НБА. Трупът е приет преди три седмици. — Той поклати глава. — Гледката не е приятна. И няма да повярвате как е умрял.

— Нека отгатна — прекъсна го Хънтър. — Ужилен е от оси.

Колегите му се вторачиха в него.

— От къде знаеш, по дяволите?

Робърт им обясни, че Питър Елдър е разпознал Стратър като водач на уличната банда и му е съобщил факта, че е бил алергичен към отровата на осите и много се е страхувал от тях.

— Е, убиецът е свършил страхотна работа. Ето как е изглеждал мъртвият, когато са го намерили окован с верига за стената в сутерена му в Кълвър Сити. — Иън подаде снимка на Хънтър, който изтръпна, като я видя.

На пода, облегнат на тухлена стена, с ръце, оковани за китките и протегнати високо над главата, опреше жестоко обезобразен труп на гол мъж. Лицето му беше уродливо подуто, а очите — подпухнали и затворени. На гърдите му имаше продълговато отвесно петно кръв.

— Първата жертва. — Робърт показа снимката на партньора си.

— Нищо чудно, че никой не е разпознал числото като важна улика — отбеляза Карлос. — Изглежда така, сякаш от устата на жертвата е потекла кръв и е капала по гърдите.

— В доклада от аутопсията пише, че обектът е проявил систематична реакция и е умрял от анафилактичен шок, предизвикан от силната му алергия към отровата на осите — обясни Хопкинс.

Гарсия потърка лице, сякаш го заболя.