Крис Картър - Екзекуторът

— И затова Елдър го е отбелязал. Щом са живеели на една улица с Брет, бандата на Стратър го е тормозела постоянно.

— Странно, той пропусна да спомене това, когато разговаряхме с него вчера — раздразнено отбеляза Карлос. — Мисля, че този път посещението ни не трябва да бъде толкова сърдечно.

— Ти отново се оказа прав, когато предложи да проверя всичко за него, включително кои са съседите му и дали имат деца на едни и същи години — продължи Хопкинс и кимна към Хънтър. — Аз нямаше да се сетя.

— И какво научи?

— Единият му съсед има две деца, момче и момиче, и двете горе-долу големи колкото Джеймс Рийд. Не са учили в гимназиите в Комптън или Гардена, а в „Сентениал“ на Норт Сентрал Авеню. Момчето се казва Кейън Пауъл. Сега е лекар и живее в Колорадо, а сестра му Кели Пауъл, по мъж Кели Санчес, е адвокат и живее в Санта Моника със съпруга си и двете си деца. — Иън даде на Робърт листа.

Хънтър го прочете и сетне погледна часовника си.

— Може би първо трябва да говорим с нея. Още сега.

— Съгласен съм — рече Гарсия и протегна ръка към якето си.

Адвокатската кантора „Хардгрейв и Мортимър“ заемаше третия, четвъртия и петия етаж на голяма модерна административна сграда с тъмни стъкла на прозорците на ъгъла на Шеста улица и Бродуей в Санта Моника. Хънтър се беше обадил от колата, за да провери дали Кели Санчес е в кабинета си и не е в съда този следобед.

Младата и невероятно привлекателна жена на рецепцията им каза, че без предварително уговорен час е много съмнително дали госпожа Санчес ще ги приеме днес, но магията на детективската значка на Хънтър намери пролука в програмата й.

Детективите пак трябваше да почакат няколко минути, преди секретарката да получи разрешение да ги покани да влязат. Те тръгнаха след нея по коридор със снимки и статии от вестници в рамки на стените, минаха покрай витрина, пълна с трофеи от голф, и завиха по друг коридор. Кабинетът на Кели Санчес беше предпоследният вдясно. Червенокосата секретарка тихо почука на вратата, изчака точно три секунди, отвори и ги въведе в просторна и луксозна стая. Изящни мебели, картини с маслени бои на стените, голям прозорец зад внушително махагоново писалище във викториански стил и цяла стена в лавици с книги. Кабинет, определено обзаведен да смайва клиентите.

Кели Санчес стана и ги посрещна на вратата. Тя беше чернокожа жена с изваяно като на статуя тяло, наближаваща четирийсетте, с гъста, права, дълга до раменете коса и пронизващи като бръснач светлокафяви очи. Те се ръкуваха с нея. Кели прегледа документите им и ги покани да седнат.

— С какво мога да ви помогна, господа? — попита тя и се настани зад бюрото си.

Без да издава много информация, Хънтър обясни причината за неочакваното им посещение.

— Джеймс Рийд? О, това е спомен от миналото.

— Били сте съседи, така ли?

Тя кимна колебливо.

— Преди много години.

— Спомняте ли си момче с прякор Стратър и групата хлапета, с които се е събирал?

Кели се облегна назад на стола, втренчи се изпитателно в двамата детективи и студено отвърна:

— Да, помня ги.

— Вие или брат ви познавахте ли ги? Знаехте ли имената им?

Тя поклати глава.

— Единственото име, което се споменаваше, беше Стратър, а това е прякор. Познавах го по физиономия, когато ги видех на улицата. Всеки път минавах по другия тротоар.

— В бандата на Стратър е имало момиче, което са наричали Липс, и мършаво момче на име Джей Джей. Познавате ли ги? — настоя Гарсия.

Кели се намръщи.

— Казах ви, че не ги познавах. — Тя погледна Робърт. — За какво става дума, детективе? С Джеймс не бяхме в бандата.

— Да, знаем. Вие и брат ви бяхте ли приятели на Джеймс Рийд? Познавахте ли го добре?

— Бяхме приятели, но не бих казала, че го познавах добре.

— Спомняте ли си дали той се спогаждаше със Стратър и бандата му?

Тя се подсмихна.

— Никой не се спогаждаше с бандата на Стратър. Всички се стараеха да ги отбягват.

— И Джеймс ли?

— Особено Джеймс, но за него беше по-трудно.

— Защо? — Коженият стол изскърца, когато Хънтър се наведе напред.

Кели леко повдигна рамене.

— Джеймс учеше в гимназията в Комптън. Майка му беше учителка там и мисля, че някои хлапета от бандата бяха нейни ученици. Джеймс плащаше сметката всеки път, когато получеха лоши оценки или ги задържаха след часовете.

— Или ги изключеха временно — тихо добави Карлос.

— Бандата на Стратър го търсеше. Тормозеха го повече, отколкото другите.