Крис Картър - Екзекуторът

Майк Бриндъл беше клекнал до голям диван, тапициран с бяла кожа, когато забеляза, че Хънтър стой на прага. Той стана и мълчаливо се приближи до детектива.

Бриндъл работеше в отдел „Научни разследвания“ в Лос Анджелис от петнайсет години, но от израза му Робърт разбра, че не е виждал такова нещо като случилото се в тази стая.

Двамата застанаха един срещу друг, без да проронят дума, и сетне Майк погледна часовника си.

— Предполагам, че наградата се присъжда на теб — измърмори през хирургичната маска.

Хънтър присви очи и озадачено поклати глава.

— Освен теб никой друг, прекрачил прага, не успя да издържи повече от четирийсет секунди, преди да се прости с обяда си — обясни Бриндъл.

— Не съм обядвал.

— Той обаче е ял. — Майк кимна към Гарсия, който отново влезе в стаята. Беше сложил хирургична маска на устата и носа си. Лицето му беше пребледняло.

— Какво се е случило тук, за бога, Майк? — попита Робърт, щом Карлос се присъедини към тях.

— Много болка — отвърна той и се обърна към огромната каменна камината в южната стена. На трийсетина сантиметра от нея, завързан за метален стол с висока облегалка, седеше труп на гола жена. По-голямата част от торса, ръцете и краката й бяха осеяни с мехури, набръчкани и разкъсани и разкриваха окървавена и обгорена плът. Части от тялото й бяха напълно овъглени.

Гарсия почувства, че стомахът му отново обръща, когато се приближиха до тялото.

— До тук установих, че е била доведена тук в събота привечер, завързана за стола и оставена пред горящ огън — започна да обяснява Майк. — Издъхнала е отдавна, но огънят не е бил изгасен. — Той посочи камината, която все още излъчваше топлина.

Хънтър бързо отмести поглед от мъртвата жена към Бриндъл:

— Убиецът… я е изпекъл?

Криминалистът стисна устни и кимна.

— Като се има предвид близостта до огъня, по-скоро я е сварил жива.

— Страшно извратено — отбеляза Карлос и извърна глава.

— Огънят се поддържа с газ — продължи Майк. — Това означава, че силата му се регулира. Най-лошото е, че е постоянен. Не изгасва, докато някой не го изключи.

— Горял ли е, когато трупът е бил открит? — попита Робърт и приклекна пред камината.

— Да — отговори Бриндъл, — но на много ниска степен. Но виж колко голяма е камината, Робърт. Пусната на по-висока степен, трябва да е била като клада.

Хънтър си пое дълбоко дъх и положи усилия да огледа трупа.

— Ние развързахме жертвата — допълни Майк, когато забеляза погледа на Робърт, който оглеждаше срязаните въжета. — И това е причината вие двамата да сте тук.

Хънтър сбърчи чело в очакване.

— Вече направихме снимки на трупа и местопрестъплението. Двамата местни детективи, които мислехме, че ще поемат случая, видяха достатъчно. Тялото е готово да бъде откарано в моргата. — Бриндъл направи знак на единия криминалист да дойде и да му помогне. Много внимателно те отместиха гърба на мъртвата жена от облегалката на стола. — И после видяхме това.

Хънтър и Гарсия се преместиха, за да видят по-добре.

— Мамка му — измърмори Карлос през стиснати зъби.

Робърт започна да масажира слепоочията си, опитвайки се да прогони главоболието, което усещаше, че настъпва.

— По дяволите — промълви.

Очите му бяха приковани в гърба и врата на жертвата, които бяха силно обгорени, но белезите бяха стари. Изненадата на двамата детективи обаче не беше предизвикана от обезобразяването. В средата на гърба на жената в червено и с дължина петнайсетина сантиметра беше написано числото четири.

— Има и още. — Бриндъл бутна трупа в първоначалното седнало положение и помоли единия криминалист да му донесе най-големия плик с веществените доказателства, които бяха събрали. Той вдигна прозрачната найлонова торбичка, за да могат Хънтър и Гарсия да разгледат съдържанието й. Вътре имаше силно обгорял череп. — Намерихме го в огъня, след като угасихме камината.

На лицето на Карлос се изписа учудване.

Робърт въздъхна дълбоко.

— Главата на отец Фабиан? — попита той, въпреки че вече знаеше отговора.

— Шегуваш се. — Гарсия отвори широко очи, а после си спомни какво беше прочел в дневника на свещеника. „Взима главата ми, за да я изгори.“

— Трябва да изчакаме резултатите от анализа, но бих се обзаложил, че е така — отвърна Майк.

Гарсия отново насочи вниманието си към мъртвата жена.

— Не разбирам защо тя има различни по степен изгаряния по тялото. — Предпазливо се приближи до трупа. — И какво се е случило с лицето й, за бога? Сякаш различни части на тялото й са били изложени на различна по сила горещина.