Крис Картър - Екзекуторът

— Това би било прекалено. Убиецът е искал жената да бъде в безсъзнание само няколко минути, за да я съблече и завърже. Не се е нуждаел от повече, защото е щял да загуби ценно време.

— Искал е тя да бъде в съзнание, за да страда — заключи Робърт и заобиколи от лявата страна на трупа.

— Всичко сочи към това — съгласи се доктор Уинстън. — Убиецът е знаел, че до понеделник трябва да напусне къщата. Изчислил е точно колко дълго ще я изтезава и се обзалагам, че е използвал всяка секунда.

— Притиснал е кърпа с опиат до носа и устата й? — попита Хънтър.

— Най-вероятно — кимна няколко пъти съдебният лекар. — Обикновен летлив опиат, почти сигурно на основа етер.

— Някакви названия?

Патоанатомът се усмихна.

— Всичко от енфлуран, десфлуран, севофлуран, изофлуран. Мога да ти напиша списък, ако искаш.

— Лесно ли се намират? — попита Гарсия.

— Да. И това са най-обикновените и безобидни опиати, които се вдишват.

— Страхотно!

— Поради състоянието на трупа няма да можем да разберем дали жената е била малтретирана сексуално, но не вярвам.

— Нито пък аз — съгласи се Хънтър. — Извършителят не търси сексуално удовлетворение.

— Главното изтезание не се вижда. — Съдебният лекар повдигна вежди.

— Какво имаш предвид? — заинтригувано попита Гарсия.

— Жената е страдала много от изгарянията на кожата и на плътта, но убиецът всъщност я е изпекъл жива. — Доктор Уинстън млъкна, за да могат двамата детективи да проумеят напълно думите му. Хънтър отмести очи към лицето на жената.

— А това е направо гениално — продължи съдебният лекар, който проследи погледа му. — Зловещо, но гениално.

— Имаш предвид, че е разтопил лицето й? — попита Гарсия.

— Постигането на ефекта. Кожата не се разтопява.

— Да, каза ми — кимна Карлос. — Тогава как, по дяволите, убиецът е направил лицето й да изглежда така?

— Използвал е катализатор. — Доктор Уинстън млъкна и вдигна показалец, за да наблегне на думите си. — Всъщност, изглежда, е използвал комбинация и точно това е гениалното.

Робърт направи гримаса, сякаш нямаше търпение да чуе обяснението.

— Определено трябва да го потвърдят от лабораторията, но убиецът, изглежда, е използвал комбинация от нещо като свинска мас и каучук.

— Каучук? — повтори Гарсия и се намръщи.

Доктор Уинстън кимна уверено.

— Може би дори латексова маска, каквито използват във филмите. Много хитро. Каучукът залепва по кожата като лепило. — Съдебният лекар прокара пръсти по лицето си, сякаш си слагаше овлажняващ крем. — Разтопява се от горещината, стича се по лицето на жертвата и създава желания ефект на разтопен восък от свещ. — Патоанатомът отстъпи назад и се обърна към двамата детективи: — И това не е всичко.

Хънтър се подготви. Какво друго беше направил убиецът?

— Има признаци, че нараняванията по лицето на жената са причинени, докато е била жива — продължи доктор Уинстън. — Изтезавал я е, като първо е разтопил лицето й.

Робърт се намръщи, а Гарсия се закашля, опитвайки се да прочисти гърлото си.

— Искаш да кажеш, че убиецът я е оставил да изтърпи неописуеми болки часове наред.

Съдебният лекар потърка очи с палеца и показалеца си и бавно кимна.

— Това е теорията ми.

Хънтър обиколи масата за аутопсии.

— Ами гърбът й, докторе?

— Да. Не е изгарял за пръв път. — Патоанатомът се отдалечи от трупа, приближи се до метален шкаф и извади хартиен плик от най-горното чекмедже. — Тялото й е в много крехко състояние и не искам да го местя, затова ще ви покажа снимки. — Той измъкна четири фотографии от плика и ги нареди на бюрото си. — Жената вече е имала жестоки изгаряния. Както виждате, по-голямата част на гърба и врата й са в белези. — Доктор Уинстън посочи първите две снимки.

— Имаш ли представа откога са?

— Трудно е да се определи с точност, но вероятно когато е била момиченце или тийнейджърка.

— Толкова отдавна?

Съдебният лекар кимна.

— А числото, написано на гърба й? — Робърт посочи третата снимка. — Убиецът отново ли е използвал кръв?

— Да. Вече я изпратих в лабораторията и днес по някое време трябва да получа резултатите.

Двамата детективи разгледаха четирите фотографии.

— Според теб колко време е била изложена на горещината, докторе? — попита Хънтър.

— Вероятно от събота вечерта, докато е била намерена. Чух, че камината още е горяла, когато полицията отишла в къщата вчера.

Робърт прехапа устни и кимна.

— Убиецът е знаел, че ще я намерим, и е искал да я открием в този вид. Той се перчи колко зъл и жесток може да бъде. Не знам защо.