Крис Картър - Екзекуторът

— Не е необходимо да проверяваме адреса — рече Гарсия и намали. — Мисля, че е тук.

На стотина метра вляво от тях, пред портите на голямо имение, бяха паркирани няколко полицейски коли. Новинарски микробуси от различни телевизионни канали вече бяха на местопрестъплението. Към студеното и влажно нощно небе се извисяваха сателитни антени.

Карлос бавно си проправи път между колите и спря пред застрашителна електронна порта от ковано желязо. До тях се приближи ченге в дъждобран на лосанджелиската полиция.

— Детективи Гарсия и Хънтър — представи ги Карлос, след като смъкна стъклото. — Отдел „Убийства“.

Полицаят кимна и отвори портата с дистанционното.

— Криминалистите и двама други детективи дойдоха преди малко — съобщи той.

— Двама други детективи? — учуди се Хънтър.

— Да — отвърна ченгето, отстъпи назад и им направи знак да влязат в имението.

Докато Гарсия караше, Робърт съзря Клеър Андерсън заедно с други репортери.

Идеално асфалтираната алея беше дълга най-малко стотина метра. От двете й страни растяха безброй палми. Вляво имаше тенис корт. Обширната зелена морава между тенискорта и внушителната двуетажна къща беше безупречно окосена, а живият плет около нея — грижливо подкастрен.

Карлос влезе в кръгъл паркинг и спря до микробуса на криминалистите, точно пред гараж за четири коли.

— Брей, страхотно място — отбеляза и слезе от колата. — Някой е знаел как да живее стилно.

Къщата беше бяла и модерна, с покрив от теракотени плочки и големи остъклени прозорци. Стаята в ъгъла на втория етаж имаше тераса, която предлагаше панорамни гледки към плажа. Неколцина полицаи стояха на каменните стълби, водещи към предната врата.

Хънтър извади значката си и се качи, прескачайки по две стъпала наведнъж. Ченгетата на входа бяха неестествено тихи. На лицата им беше изписана смесица от тъга и недоумение.

Двойни врати водеха към фоайето, което беше по-голямо от апартамента на Робърт. Помещението беше богато обзаведено и стерилно, пълно с пари и лишено от характер — елегантно пространство, където беше трудно да се повярва, че са живели хора.

Във въздуха се носеше странна, неопределена миризма, от каквато можеше да ти се догади, ако се застоиш по-дълго.

Нисък и пълен мъж с бял гащеризон от тайвек забеляза двамата детективи и се приближи към тях.

— Детектив Хънтър?

— Да — отвърна Робърт.

— Аз съм детектив Томас Мартин от участъка в Лост Хилс, Малибу.

Двамата си стиснаха ръцете.

— Какво открихте? — попита Хънтър и се огледа.

— Проклета касапница. Всичко започна с обаждане за изчезнал човек в участъка в Западен Холивуд.

— Западен Холивуд? — учудено попита Гарсия.

Мартин кимна.

— Предлагам да облечете предпазни костюми, докато ви разкажа как стоят нещата. — Той посочи два гащеризона, хирургически маски и латексови ръкавици на масата.

— Брокерка на недвижими имоти на име Аманда Райли — започна Мартин, когато двамата детективи бяха готови. — Притежавала е агенция за недвижими имоти „Райли“ в Западен Холивуд. Сутринта не отишла на работа. Колежката й… — Той щракна с пръсти два пъти, докато се опитваше да си спомни името й.

— По дяволите. Пише го в доклада. После ще ви го кажа. Все едно, тя се разтревожила. Госпожица Райли никога не закъснявала през десетте години, в които работили заедно, още по-малко да не отиде на работа.

Висок и слаб чернокож мъж, също с гащеризон от тайвек, влезе във фоайето от вратата в отсрещната страна.

— Хей, Си Джей — извика Мартин и му направи знак да се присъедини към тях.

— Какво става, Том? — попита Си Джей и махна хирургичната маска от носа и устата си. — Това ли са детективите от отдел „Убийства“?

Мартин кимна и после се обърна към Хънтър и Гарсия:

— Това е партньорът ми, детектив Си Джей Симънс.

— Наричайте ме Си Джей. Всички го правят.

Те се ръкуваха.

— Си Джей, как се казва жената, която се обади, че госпожица Райли е изчезнала? Убий ме, но не мога да си спомня.

— Госпожа Таня Ригс. Докладът е в колата. Ще отида да го взема, преди да ви предадем случая, момчета.

Робърт забеляза облекченото изражение на Си Джей.

— Колата на госпожица Райли е паркирана в Западен Холивуд — добави Мартин. — От два дни е на същото място.

— Госпожа Ригс каза, че госпожица Райли е трябвало да покаже тази къща на евентуален купувач привечер в събота — продължи Си Джей.

— Къщата се продава? И в момента никой не живее тук? — попита Хънтър, докато вдигаше ципа на гащеризона си.