Крис Картър - Екзекуторът

— Забрави, че попитах. — Тя се върна на стола си и се обърна към Робърт: — Какви са първите ти предчувствия?

— Засега има само една жертва и това не ни позволява да установим повтаряща се схема. Първоначалният анализ на местопрестъплението показва, че неизвестният извършител е много силен, сръчен, интелигентен, методичен и брутален. Убийството на отец Фабиан е извършено с изключителна жестокост и добре планирано.

— Методично и планирано? — Капитан Блейк се намръщи. — Чух, че навсякъде имало кръв. Това гняв и загуба на контрол ли показва?

— В повечето случаи, да.

Тя зачака Хънтър да добави още нещо, но той не го стори.

— Ще развиеш ли мисълта си, детектив?

— За някой външен човек местопрестъплението в църквата „Седемте светии“ може и да изглежда кърваво, но не и за убиеца. Петната и пръските кръв са точно там, където той ги е искал. Кръвопролитието е контролирано и планирано.

— Ритуално убийство?

Робърт се наведе напред и прокара ръка по носа и устата си.

— Уликите до тук предполагат ритуал.

— Бойно кръщение за теб, Барбара — обади се Уилям Болтър и се приближи до прозореца зад бюрото й.

— Ще ви дам още един полицай. — Тя погледна Хънтър. — Би трябвало да ви помогне с проучванията. Ако са ви нужни още хора, кажете ми. Вече ви преместих в стаята на „Специални операции“ на горния етаж. Ще ви трябва по-голямо пространство. Отворих телефонна линия за анонимни обаждания. Знам, че те обикновено създават по-скоро главоболия, отколкото нещо друго, но кой знае? Може да извадим късмет. — Капитан Блейк прелисти вестниците на бюрото си. — Пресата вече надуши случая и кметът е вбесен, затова ще има силен натиск да открием отговорите… бързо.

Стаята на „Специални операции“ беше просторна и ярко осветена. В средата бяха поставени две метални бюра, вече оборудвани с компютри и телефони. На дървена масичка в ъгъла имаше факс машина. Грамадна дъска за писане и пълна до половината библиотека заемаха по-голямата част на западната стена. В отсрещния ъгъл имаше старомодно корково табло. Беше монтирано на поставка с колелца и стоеше до два очукани, сиви метални шкафа.

Снимките от местопрестъплението и показанията на свидетелите вече бяха сложени на бюрото на Хънтър и чакаха да бъдат подредени. Той включи компютъра и в същия миг на вратата се почука.

— Отворено е.

В стаята влезе полицаят Иън Хопкинс. Носеше кафяв хартиен плик.

— Детектив Хънтър, това са снимките на хората пред църквата вчера, които ме помолихте да направя. — Той даде плика на Робърт.

Гарсия беше забравил за това.

Снимките бяха двайсет и пет. Хънтър ги нареди на бюрото си, наведе се и започна внимателно да се вглежда във всяка.

— Мислите ли, че убиецът може да е бил в тълпата и да е гледал? — развълнувано попита Хопкинс.

— Възможно е — отвърна Робърт. Погледът му се отмести към друга снимка.

— Ако нямате нищо против, че питам, детектив Хънтър, защо го правите? — Любопитството на младия полицай се засили.

— Човешката природа е такава, че всички искаме признание за нещата, които правим. Много убийци изпитват удоволствие, като наблюдават драмата след извършеното от тях. Гордеят се с работата си.

— Гордеят се? — нервно се усмихна младото ченге. — Това е извратено.

— Серийните убийци обикновено се гордеят — потвърди Карлос.

— Сериен убиец? — прекалено въодушевено попита Хопкинс. — Този случай дело на сериен убиец ли е?

Гарсия се засмя.

Хънтър продължаваше да разглежда снимките.

— Мислите ли, че убиецът е на някоя от снимките, детектив Хънтър? — настоя Хопкинс.

— Вече валеше дъжд, когато си ги правил — отбеляза Робърт и поклати глава. — Всички са с качулки или с чадъри. И да е бил там, няма как да разберем.

— Оплескал съм нещата. — Младият полицай прокара пръсти през косата си. — Трябвало е да се приближа, нали?

Хънтър се обърна и го погледна.

— Не си виновен, че заваля, полицай…

— Хопкинс. Иън Хопкинс. — Той протегна ръка и Робърт я стисна.

— Ти направи, каквото те помолих, полицай Хопкинс.

Ченгето се усмихна. Неубедително. Чувстваше, че е трябвало да се представи по-добре.

— Откога си полицай, Иън? — попита Хънтър и го погледна изпитателно.

— Тази седмица ще станат три месеца.

— Харесва ли ти?

— Да, много.

— Първото местопрестъпление ли ти беше вчера?

— Не, бях и на две престрелки между банди и на един въоръжен обир. Във всичките имаше убити.