Крис Картър - Екзекуторът

— Защо? — попита Карлос. — Това би улеснило убиеца.

— Извършителят не е търсел лесното или елементарното. Видяхте жестокостта на местопрестъплението. Садистите рядко показват състрадание. Убиването на жертва в безсъзнание не би му доставило удоволствие. Убиецът е искал жертвата да се страхува. Обзалагам се, че е гледал отец Фабиан право в очите, докато е нанасял смъртоносния удар.

Гарсия потрепери.

— Щом отец Фабиан е бил в съзнание, защо не се е съпротивлявал? Или поне не е вдигнал ръка да предпази лицето си? Това е естествена реакция.

— Бил е парализиран от страх — предположи Робърт.

— Възможно е — съгласи се доктор Уинстън.

— Мислите, че отец Фабиан е седял неподвижно като статуя, когато убиецът е замахнал към него?

— Случва се — кимна патоанатомът. — В зависимост от това колко ужасена е жертвата, мозъкът често блокира и престава да изпраща моторни стимули. И дори да иска, жертвата не е в състояние да се движи.

— От там произлизат термините вцепенен и скован — допълни Хънтър.

Карлос отново се втренчи в трупа на свещеника.

— Горкият човек. А какво оръжие е използвано, докторе? Брадва?

— Лесно може да се сдобиеш с брадва, но е трудно да боравиш с нея и да я контролираш — поясни доктор Уинстън. — Брадвата е обемиста и тежка и за разлика от онова, което може да си гледал във филмите, дължината на острието не е идеална за обезглавяване. Убиецът трябва да е бил майстор дървосекач, за да постигне такава прецизност с един замах.

— Имаш ли представа какво трябва да търсим, докторе?

Двамата детективи се обърнаха към патоанатома.

— Тъй като още не сме намерили главата, мога да анализирам само прерязания врат. Съдейки по гладкото и прецизно отрязване, бих казал, че ударът може да е нанесен със самурайски меч.

— Самурайски меч? — Гарсия отвори широко очи от почуда. — В стил нинджа?

Съдебният лекар се засмя.

— Не е едно и също, но, общо взето, това е идеята. — Той се вгледа в двамата детективи, а после се обърна към плота зад него и издърпа едното чекмедже. — Искам да ви покажа нещо, което може да помогне в разследването ви.

Доктор Уинстън извади забележителен меч. Дългото, леко закривено острие беше излъскано като огледало.

— По дяволите, докторе — възкликна Хънтър и отстъпи назад. — Трябва да се откажеш от долнокачествените кунгфу филми.

Съдебният лекар не обърна внимание на забележката.

— Това е типичен самурайски меч, известен като катана. Лесно може да се купи по интернет. Не се изисква проверка на самоличността. Острието е направено от въглеродна стомана. Дължината е различна, но обикновено е между двайсет и пет и седемдесет и пет сантиметра. — Той се приближи до трупа на свещеника. — Катаната е остро и прецизно като лазер оръжие, идеално за обезглавяване. Ако убиецът е достатъчно сръчен, ударът е мълниеносен и почти е невъзможно да го избегнеш. — Патоанатомът хвана меча в двете си ръце и бавно го доближи до прерязания врат на жертвата. — Но най-хубавото на това оръжие е, че е много леко и убиецът може да използва само едната си ръка, за да нанесе фаталния удар. И при това съвсем прецизно.

— Страхотно — отбеляза Карлос.

— Пристигнаха и някои лабораторни анализи. — Доктор Уинстън смени темата и върна меча в чекмеджето. — Както предполагахме, в църквата и изповедалнята е имало стотици отпечатъци. — Той извади няколко листа от кафяв плик. — В момента ги сравняват с отпечатъците в националната база — данни, но не очаквам голям пробив.

Робърт кимна. Знаеше, че вероятно ще открият съвпадения с извършители на дребни престъпления, обири и може би дори въоръжени нападения. Комптън беше беден квартал и в района все още действаха много банди. Повечето жители прибягваха до насилие.

— Има ли нещо от олтара? — попита той, докато преглеждаше листовете, които доктор Уинстън му даде.

— Два вида отпечатъци, които принадлежат или на жертвата, или на послушника. Няма нищо от неидентифициран източник.

— Ами потирът? — попита Гарсия. — Убиецът пил ли е от кръвта на свещеника от потира?

— Да.

— Тогава може да снемем неговата ДНК — развълнувано добави Карлос.

— Не можем. — Хънтър потърка уморените си очи.

— Защо? Нали ДНК се взима от слюнката? — Гарсия се обърна към съдебния лекар.

— Да, може.

— Но кръвта в потира е на отец Фабиан, нали? — попита Робърт.

Патоанатомът кимна.

— Това означава, че ДНК на убиеца, взета от слюнката, е примесена с ДНК на отец Фабиан в кръвта. Щом веднъж двете ДНК се смесят, не може да се отделят — поклати глава Хънтър.