Крис Картър - Екзекуторът

Тя подхвърли старателно сгънат вестник към двамата детективи.

— Вашият случай вече предизвика вълнение.

Робърт го взе и прочете заглавието на първата страница.

Нямаше снимки.

Той подаде вестника на Карлос, без да прочете статията.

— Това се очакваше, капитане. Репортерите вече бяха там, когато отидохме в църквата. Провървя ни, че никой не успя да се вмъкне вътре и да снима трупа.

Блейк се облегна назад на стола.

— Преди малко разговарях по телефона с кмета Едуардс. Както вероятно знаете, той е римокатолик. Освен това е много добър приятел на епископа Патрик Кларк, който е наместник на района „Сан Педро“. Църквата „Седемте светии“ е към този район. — Тя млъкна и погледна в очите Хънтър. — Кметът Едуардс се обади да ме притисне. Иска разследването да бъде самата дефиниция на бързо правосъдие. Уверих го, че както винаги ще направим всичко възможно. Той попита на кого съм възложила случая и когато му казах твоето име, направо превъртя.

Гарсия се намръщи.

— Едуардс настоя да възложа случая на друг.

— Какво? — Карлос погледна Робърт.

— Той има проблем с теб — продължи Блейк. — Бих казала, че те мрази. Какво си направил? Да не си спал с жена му?

Хънтър леко наклони глава. Уилям Болтър не откъсваше поглед от кафето си.

— О, не, по дяволите. — Блейк отвори широко очи. — Моля те, кажи ми, че не си спал с жената на кмета.

Робърт повдигна вежди.

— При всичкото ми уважение, капитане, не виждам какво общо има личният ми живот с разследването.

Устните на Блейк потрепнаха в лека усмивка. Тя се изправи, заобиколи бюрото си и застана отпред.

— Ще трябва да се съглася. Уилям ми каза, че ти си най-добрият, на когото е бил шеф. Имам доверие на преценката му. И да бъда проклета, ако в първия ми ден като капитан на „Обири и убийства“, позволя на някакъв политик сноб да се опитва да ме заплашва, още по-малко да ми нарежда на кого да възлагам разследванията.

Уилям Болтър се усмихна.

— Обясних на кмета, че случаят се води от изключително компетентни и опитни детективи и повече никога да не се опитва да ми казва как да ръководя отдела си.

— Предизвикали сте кмета на Лос Анджелис в първия си работен ден? — спокойно попита Хънтър. — Повечето хора биха предпочели да го спечелят на своя страна.

Блейк се облегна на бюрото си точно пред Робърт.

— Мислиш ли, че съм направила грешка, детектив Хънтър?

Той издържа на погледа й.

— А вие мислите ли, че сте направили грешка?

Усмивката на Блейк беше изпълнена с увереност.

— Нека изясним нещо още в самото начало. Винаги се застъпвам за детективите си, затова не започвайте с онова отношение от „Маями Вайс“, че не ви пука. Не ме безпокои, че ядосвам политиците, а да нямам доверието на хората, с които работя. — Гласът й беше твърд. Очите й се стрелкаха между двамата детективи. — Ако кметът ти има зъб само защото си чукал жена му, ще трябва да го преживее. Нямаме време за подобни тъпотии. И за да отговоря на въпроса ти, детектив Хънтър, не, не мисля, че съм направила грешка.

Той не можа да открие грешка в нея. Капитан Блейк наистина знаеше как да изиграе правилно картите си.

Барбара Блейк не позволи мълчанието да продължи дълго.

— Е, с какво разполагаме по случая?

Хънтър й разказа малкото, което засега знаеха за убийството на отец Фабиан.

— По дяволите — изруга тя. — Тогава извършителят вероятно е премахнал още две жертви преди това.

— Възможно е, но не е сигурно — отвърна Робърт.

Капитан Блейк повдигна озадачено вежди, подканвайки го да продължи.

— Числото три може да означава, че отец Фабиан е третата жертва или нещо друго.

— Какво?

— Не съм сигурен. Нещо важно за убиеца или за отец Фабиан, или и за двамата. Истината е, че все още не знаем и е безотговорно да правим предположения толкова рано.

— Добре — съгласи се Блейк. — Смяташ ли, че послушникът може да е замесен?

— Не мисля — отговори Хънтър.

— Защо?

— Необходим е определен тип човек, за да убие някого по такъв начин. Ермано не е достатъчно силен физически и психически. Той е само на четиринайсет години.

— Липсва и мотив — обади се Гарсия. — Преценихме, че убиецът е висок метър осемдесет и пет, а Ермано Кордобес е метър шейсет и пет, най-много метър шейсет и осем.

— Как разбрахте колко висок е убиецът?

Карлос се залови да обяснява, но след трийсетина секунди капитан Блейк вдигна ръка и го спря.