Крис Картър - Екзекуторът

— Още колко трупа има в списъка? — попита Джамал, смъкна хирургичната маска от устата си и я пусна да виси на врата му. Току-що бяха подготвили тялото на шейсет и пет годишен мъж, наръган петдесет и два пъти с нож от сина си.

— Два. — Нелсън посочи двата черни полиетиленови чувала на стоманените маси в отсрещния край на помещението.

— Тогава да се залавяме с тях.

Първо трябваше да съблекат труповете, а после щателно да ги измият с маркуч, за да ги подготвят за аутопсията. Джамал оправи връзката на хирургичната си маска, а Нелсън се приближи до по-големия чувал и смъкна ципа.

— Мамка му! — възкликна, сложи ръце на устата си и отстъпи назад.

— Какво има?

— Ела да видиш.

Джамал погледна отворения чувал.

— По дяволите! — Той направи физиономия, сякаш беше вкусил нещо горчиво. — Няма глава.

Нелсън кимна.

— И погледни как е облечен.

Едва тогава Джамал забеляза свещеническото расо.

— Това е лошо. Кой би сторил такова нещо на свещеник?

— Някой много ядосан — отвърна Нелсън и отново пристъпи напред.

— Не съм католик или друг, но това е… — Джамал поклати глава, без да довърши мисълта си. — Този е град е сбъркан. Навсякъде има насилие.

— Целият свят е сбъркан. Хайде, да приключваме и да се махаме от тук. Писна ми за днес.

— Да, и още как.

Те разкопчаха расото, разгърнаха го и се вцепениха.

— Мили боже! — промълви Нелсън.

— По-добре да се обадим на доктор Уинстън. Веднага.

Безсънието е много непредсказуемо състояние и влияе на хората по различен начин. Може да започне, преди да си легнеш, или да те измъчва и да ти позволи да поспиш час и нещо и сетне да се промъкне и да те държи буден до края на нощта. В Съединените щати всеки един от пет души страда от безсъние.

След като прекара по-голямата част от нощта в проучвания по интернет, Хънтър успя да подремне само два часа и после отново се разсъни. Църквата и трупът на отец Фабиан преминаваха пред очите му като на филмова лента, която се върти в кръг. За да я прекъсне, той отиде във фитнес залата в четири сутринта.

В шест часа, след усилена тренировка и горещ душ, Робърт гледаше през прозореца на малкия си апартамент в Южен Лос Анджелис и се опитваше да подреди мислите си, когато мобилният му телефон иззвъня.

— Детектив Хънтър.

— Робърт, обажда се Джон Уинстън.

Хънтър погледна часовника си.

— Какво има, докторе? Не можеш да спиш ли?

— На моята възраст и без това рядко спя след пет сутринта, но не се обаждам да обсъждаме безсънието ми.

Тонът на патоанатома изтри усмивката от лицето на Робърт.

— Случило ли се е нещо?

— По-добре ти и партньорът ти да дойдете тук. Искам да видите нещо, преди да започна аутопсията на обезглавения свещеник.

— Преди да започнеш прегледа? — иронично попита Хънтър.

— Точно така.

— В моргата ли си?

— Да.

— Ще се обадя на Карлос. Ще бъдем там до половин час, докторе.

— Е, за какво става дума? — попита Гарсия, когато в шест и трийсет и пет сутринта се срещнаха с Робърт на паркинга в Окръжната лаборатория по патоанатомия. — Още не са отворили.

Хънтър повдигна рамене.

— Доктор Уинстън не каза, но предполагам, че скоро ще разберем.

Съдебният лекар поздрави двамата детективи с твърдо ръкостискане. Чакаше ги на външната врата.

— Какво се е случило, докторе? — попита Робърт, щом влязоха в сградата.

— Изключих мобилния си телефон снощи, когато бях в грил-бара „Редуд“ на прощалното парти на Уилям. В края на краищата, аз съм патолог, а не хирург. Не ме викат по спешни случаи посред нощ.

— Така е — бавно изрече Хънтър.

— Когато включих мобилния си телефон сутринта, видях, че съм получил изключително странно съобщение от един от помощник-лаборантите.

Те минаха през празно фоайе и покрай рецепцията и тръгнаха по дълъг и ярко осветен коридор.

— Както може да се очаква, ние сме едни от най-натоварените отдели по съдебна медицина в Съединените щати. Повечето мръсна работа по подготовката за аутопсия се възлага на помощник-лаборанти, които обикновено са студенти в университета.

Тримата стигнаха до стълбите в дъното на коридора и се качиха на първия етаж.

— Труповете пристигат тук в полиетиленови чували. В случая с тялото на свещеника криминалистът на местопрестъплението любезно е извадил кучешката глава от трупа и после е запечатал чувала.

— Представям си как би се изненадал студентът, когато дръпне ципа на чувала и види човешко тяло със забита кучешка глава във врата — отбеляза Хънтър.