Крис Картър - Екзекуторът

— Точно така — съгласи се патоанатомът. — Аз още не съм виждал главата.

— Къде е главата? — попита Гарсия.

— В лабораторията. Сутринта ще я анализират. Ако ни провърви, може да открием нещо.

Те спряха пред вратата на съблекалнята.

— Облечете престилки. Ще се видим в зала 2-Б за аутопсии. Втората врата преди последната вляво. — Доктор Уинстън посочи коридора.

Тримата се срещнаха отново и патоанатомът продължи:

— През нощта помощник-лаборантите подготвяли трупове за сутрешните прегледи. — Отвори вратата на зала 2-Б и запали лампите. Миризмата на амоняк мигновено ги блъсна и изгори белите им дробове. В средата на помещението, върху безупречно чистите плочки на пода, беше поставена маса от неръждаема стомана. На стената имаше голям двоен умивалник и метален плот, където бяха наредени инструменти. Лавиците на отсрещната стена бяха отрупани с микроскопи, стъкленици и епруветки. На двете малки бюра имаше компютри. — Трупът трябва да бъде измит, преди да се извърши аутопсията. — Съдебният лекар се приближи до масата от неръждаема стомана, където лежеше тяло, покрито с бяло платно. — Не е необходимо да добавям, че преди да бъде измит, трупът трябва да бъде съблечен.

Робърт се досети какво предстои.

— Когато разкопчали свещеническото расо, помощник-лаборантите намерили ето това. — Патоанатомът дръпна платното от тялото и тримата мълчаливо се втренчиха в него.

— Мамка му! — изруга Карлос, нарушавайки напрегнатата тишина.

На гърдите на свещеника с червено беше написано числото три, дълго петнайсетина сантиметра.

Минаваше девет и половина, когато Хънтър и Гарсия пристигнаха в главното управление на „Обири и убийства“ на Норт Лос Анджелис Стрийт. Обикновено голямата зала беше почти празна по това време, тъй като повечето детективи бяха по задачи. Тази сутрин обаче помещението беше изненадващо пълно.

— Брей! Днес тук е много оживено — отбеляза Карлос.

— Има причина.

— Да не би убийствата в Лос Анджелис най-после да са започнали да намаляват? — пошегува се Гарсия.

— Дори Господ не може да го направи. — Робърт посочи вратата в отсрещния край на общата стая. — Причината е там.

На табелката на вратата пишеше: „Капитан Барбара Блейк“.

— По дяволите! Съвсем забравих за срещата за представянето на капитана в осем сутринта.

— Имахме по-важна работа — каза Хънтър, съблече якето си и го сложи на облегалката на стола зад бюрото си.

Преди да има възможност да седне, вратата на кабинета на капитана се отвори и Болтър подаде глава.

— Робърт, Карлос, елате тук.

Без да почукат, двамата детективи влязоха в просторния кабинет. До големия прозорец имаше стилно бюро от палисандрово дърво. Лавиците вдясно бяха отрупани с папки. Повечето снимки в рамки, които украсяваха стаята, бяха изчезнали. Хънтър предположи, че са прибрани в кашони и наредени до стената. Болтър беше до машината за кафе в ъгъла. Зад бюрото стоеше поразително красива жена.

— Робърт Хънтър, Карлос Гарсия, запознайте се с вашия нов капитан Барбара Блейк — представи ги Уилям Болтър, докато разбъркваше кафето в ръката си.

Дългите черни коси на капитан Блейк бяха прибрани в елегантен кок. Беше си сложила лек грим, а кожата й беше гладка и добре поддържана. Барбара беше използвала бледо червило и носеше перлена огърлица и обици. Марковата й бяла копринена блуза беше пъхната в тясна черна пола. Хънтър знаеше, че тя е на петдесет и няколко години, но не изглеждаше на повече от четирийсет.

— Моля, седнете. — Капитан Блейк посочи двата кожени стола пред бюрото си. — И за пръв и последен път влизате в кабинета ми, без да почукате.

Уилям Болтър се подсмихна:

— Казах ви, че тя може да бъде истинска кучка.

Робърт не каза нищо и се втренчи в новия капитан. Блейк играеше правилно картите си. Отстояваше позицията си незабавно. Показваше, че няма да позволи детективите да я занасят. Това беше правилният подход в първия ден на работа, която изискваше властност и където преобладаваха мъже.

— Ще пропусна глупавата реч, която изнесох пред другите детективи. Сигурна съм, че сте я чували и преди, и не желая да се държите снизходително с мен — започна тя и седна зад бюрото си. — Нищо няма да се промени. Ще продължите да си вършите работата и ще докладвате на мен като ваш капитан, точно както сте правили досега на Уилям. — Блейк кимна към Болтър.

Хънтър хареса стила й. Първо демонстрирай, че имаш сериозни намерения, а после изиграй приятелска ръка. Барбара Блейк не беше вчерашна.