Крис Картър - Екзекуторът

— Знам, че вчера ти много искаше да видиш местопрестъплението. Защо не го направи?

— Защото ми бе заповядано да стоя навън и да държа настрана зяпачите. И после да ги снимам.

Робърт погледна партньора си. Двамата мълчаливо се споразумяха.

— Искаш ли да продължиш да ни помагаш в разследването?

Очите на младото ченге блеснаха.

— Би било фантастично… — Той не можеше да повярва на късмета си. За полицаите случаят със сериен убиец е шампанското на убийствата и току-що му бяха отправили покана да се включи в купона.

— Добре. Капитан Блейк каза, че ще ни даде полицай, и аз ще поискам теб.

— Благодаря, детектив Хънтър.

— След седмица едва ли ще ми благодариш. — Робърт се облегна назад и сключи пръсти на тила си. — Няма да е лесно.

— Лесното не ме привлича, детектив Хънтър.

Робърт се усмихна.

— Добре. Като начало, откажи се от думите „детектив Хънтър“. Аз съм Робърт, а това е Карлос. — Той посочи партньора си. — Добър ли си с компютрите? Наясно ли си с търсенето, проучването и други такива неща?

— Да, много ме бива.

— Чудесно. Ще те запозная с Джак Кърли, главния човек в отдел „Информационни технологии“. Той ще ти обясни някои неща.

— Звучи страхотно.

— И още нещо — добави Хънтър и спря Хопкинс, преди да излезе от стаята. — Не трябва да обсъждаш случая и всичко, свързано с него, с друг, освен с Карлос и мен. Разбираш ли?

— Да. — Младото ченге кимна нетърпеливо, докато вървеше към вратата.

Телефонът на бюрото на Хънтър иззвъня.

— Детектив Хънтър.

Обаждаше се доктор Уинстън.

— Робърт, резултатите от аутопсията и някои лабораторни изследвания са готови. Мога да ти ги изпратя по електронната поща, но…

Той долови безпокойство в гласа на патоанатома.

— Тръгваме веднага, докторе.

В натовареното обедно движение в Лос Анджелис им отне повече от двайсет и пет минути да изминат трите километра между главното управление на „Обири и убийства“ и Окръжната лаборатория по патоанатомия. Доктор Уинстън ги чакаше в зала 2-Б, същата, в която бяха по-рано.

— Е, какво откри, докторе? — попита Хънтър и запуши нос с ръка.

— Искаш ли маска, Робърт? Имаме много — предложи доктор Уинстън, като видя неудобството му.

— Не, но няма да е лошо да побързаме.

— Добре, елате с мен. — Патоанатомът се приближи до масата от неръждаема стомана. Детективите го последваха. Трупът на обезглавения свещеник беше измит и почистен.

Познатият V-образен разрез от раменете до лонната кост вече беше зашит. Големите черни шевове стърчаха от призрачно бялата кожа като отровни тръни.

— Пръстовите отпечатъци потвърдиха, че жертвата наистина е Брет Стюарт Никълс или отец Фабиан. Смъртта е настъпила някъде между двайсет и два часа и полунощ в сряда.

Робърт кимна.

— Времето, по което църквата затваря.

— С изключение на мястото, където е отрязана главата, по тялото няма травми — продължи доктор Уинстън и си сложи ръкавици. — Обезглавяването не е станало след смъртта. Това е причината за смъртта. А сега, един интересен факт. Нищо не показва, че жертвата е била завързана. На китките и глезените няма охлузвания.

— Бил ли е упоен? — попита Хънтър и се наведе да огледа мястото, където беше отсечена главата.

Патоанатомът леко поклати глава.

— Токсикологичният анализ е отрицателен, за какъвто и да е вид упойващи вещества.

— Защо мислиш, че може да е бил упоен? — обърна се Гарсия към партньора си.

— Повечето хора биха се съпротивлявали, ако разберат, че предстои да бъдат обезглавени.

Доктор Уинстън кимна.

— Няма наранявания от самоотбрана, затова знаем, че свещеникът не се е борил. Не е лесно да обезглавиш движеща се мишена.

— Възможно ли е да са го ударили по главата и да е изгубил съзнание? — предположи Карлос.

— Мислих за тази вероятност — отговори съдебният лекар и отиде от другата страна на масата. — Без главата няма да можем да го потвърдим.

Гарсия кимна.

— Има само една засечка в тази хипотеза — продължи доктор Уинстън и посочи остатъка от прерязания врат. — Главата е отрязана с един-единствен, силен замах и несъмнено с много остро и прецизно оръжие. Линията на срязването на врата предполага, че свещеникът е бил изправен, вероятно на колене или е седял. Ударът е нанесен отгоре и отляво на жертвата и това означава, че убиецът си служи с дясната ръка.

Хънтър се замисли върху думите на патоанатома.

— Мисля, че свещеникът не е бил в безсъзнание. — Той се отдалечи от трупа и се облегна на плота с микроскопа.