Крис Картър - Екзекуторът

Двамата детективи присвиха очи и се вгледаха в снимката.

— Имайте ми доверие, момчета. Всеки ден работя с такива неща.

— Добре. — Хънтър повдигна рамене. — Но как ще промениш зъбите му на снимката, като не ги виждаш?

— Ще променя формата на устата му, ще дръпна устните малко назад и ще премахна нацупването. Ще видите. — Пръстите със съвършен маникюр натиснаха няколко клавиша на клавиатурата. Още няколко замаха с вълшебната писалка и хлапето получи нова уста.

— Брей, той изглежда съвсем различен — възкликна Карлос.

Робърт поклати глава. Не беше сигурен.

— Нещо не се връзва.

— Челюстта — отвърна Патриша. — Тъй като промених устните и зъбите, убедена съм, че хирурзите биха препоръчали леко преоформяне на линията на челюстта, за да съответства на новата му усмивка. Може би малко по-четвъртита.

— Можеш ли да го направиш?

— Нали ти казах, че с писалката мога да направя всичко. — Тя се усмихна уверено и внесе корекциите. Тримата отстъпиха назад от монитора. Образът, който гледаха, беше много различен от момчето на снимката. — Това е всичко. Не виждам какво повече може да добавим или да махнем. А вие?

Детективите поклатиха глави.

— Току-що превърнахме смотаняк в пич — засмя се Патриша.

— Идеално — съгласи се Хънтър.

Нещо се беше променило в изражението на Гарсия, но той все още не можеше да разпознае чертите на лицето на екрана.

— Направи ми още една услуга, Пат. — Робърт се наведе над бюрото й. — Потъмни косата му до кестенява, добави прошарени коси на слепоочията, скъси косата и я среши назад.

Тя отново промени изображението.

— А можеш ли да го състариш?

— Разбира се.

— Чудесно. Дай му още двайсет и пет години. Процесът на състаряване продължи малко по-дълго и щом приключи, Карлос зяпна от почуда.

— Мамка му!

Сюзан Зилиска прочете писмото за десети път и отново чувствата й надделяха над разума. Не можеше да повярва какво става.

Животът й не беше от най-лесните, нито от най-щастливите. Тя беше родена в Крипъл Крийк, Колорадо, преди двайсет и две години. Родителите й бяха полски евреи, емигранти, и много строги във възпитанието и. Сюзан се стараеше да уважава законите им, но за младо момиче, което расте в днешна Америка, те бяха най-меко казано ограничителни.

От ранна възраст тя имаше две големи амбиции — да пее на сцена и да не става като майка си — покорна и хрисима съпруга, която изпълнява всички заповеди на мъжа си, без да възразява.

На тринайсет години Сюзан вече беше привлекателна. Наследи косите на майка си — светлоруси, почти бели — и тъмносините пленителни очи на баща си. Много момчета я канеха да излязат, но на Сюзан не й беше позволено да ходи на срещи — първо трябваше да навърши осемнайсет и дори тогава под надзора на родителите си и задължително с еврейско момче.

Сюзан обаче не беше ангел. За пръв път се целува с момче на четиринайсет. Боб Джордан я заведе зад физкултурния салон на училището през обедната почивка и двамата се натискаха така, сякаш бяха сами на света. Тя Му позволи да докосне гърдите й и когато той го направи, я завладя топлина и вълнуващо, непознато усещане. Но когато Боб се опита да плъзне ръка нагоре по бедрото и между краката й, Сюзан се паникьоса и избяга. Паниката не продължи дълго и скоро докосването стана по-разгорещено, дишането по-учестено и вълнението — невъзможно за овладяване. На петнайсет тя изпита първото си пълно сексуално преживяване. Беше бързо, болезнено и не много удовлетворяващо, но със сигурност обещаващо.

Крипъл Крийк е бивш лагер на златна мина, мъничко селище с население по-малко от две хиляди души. Този факт и строгите правила в семейството й правеха много трудно себеизразяването на момиче като Сюзан. Тя искаше да види и да изследва повече и навремето отговорът се появи под формата на софтбол.

Сюзан не се интересуваше много от спорт, но когато разбра, че момичешкият отбор по софтбол на училището ще пътува из целия щат за гимназиалния шампионат, направи всичко възможно да се включи.

Тя беше на шестнайсет, когато отборът отиде в Колорадо да изиграе три мача през уикенда. В събота вечерта „Бомбър Ганг“, млада и изгряваща рап група от Лос Анджелис, свиреше в „Ъндърграунд“. Сюзан и две нейни съотборнички се измъкнаха от спалните помещения и отидоха на концерта. Сюзан за пръв път присъстваше на изпълнение на живо и изгуби ума и дума. Те се запознаха с момчетата от групата и купонясаха с тях. Тя прекара нощта с Кул Рокс, водещия рапър на групата. Той й говореше влюбено и й обеща хубави неща. Любиха се няколко пъти и после тя се върна в общежитието.