Крис Картър - Екзекуторът

— Какво имате предвид под „да вземете мерки“? — попита Карлос.

— Имам предвид да ви отстраня временно.

— Чакайте малко, капитане. — Робърт скочи от стола си. — Не можете да ни отстраните. Не и точно сега.

Блейк се изсмя:

— Мога да направя каквото поискам, Робърт. Вие сте единствените двама души, които, изглежда, не са забелязали, че аз ръководя отдела.

— Капитане, не може да го направите. — Хънтър се опита да говори спокойно. — Няма време друг детектив да се запознава със случая. Убиецът отново ще нанесе удар тази нощ — добави след кратко мълчание.

Барбара изгледа Робърт.

— По-добре да започнеш да говориш, детективе. И дано не скриеш нещо.

Този път й разказа всичко.

— И телефонът, който си й дал, все още е изключен?

— Тревър обеща да ми се обади веднага щом телефонът се включи в мрежата.

Блейк започна да крачи из стаята, докато мислеше какво да направи.

— Дори не можем да мобилизираме екипи, Робърт. Не е ясно къде е момичето. И не знам дали да вярвам на щуротиите, които току-що ми разказа. Разполагам само със смахнатите видения на седемнайсетгодишно момиче, което не съм виждала.

— Имате нашата възможност за избор, капитане. Тя не е измамница.

— Защо да ти вярвам, Робърт? Ти непрекъснато увърташ и криеш истината от мен.

— Добре, капитане, признавам, издъних се, но не защото исках да ви ядосам, да подронвам авторитета ви или да покажа неуважение. Сторих го, защото исках да предпазя едно седемнайсетгодишно момиче от порочния кръг, в който щеше да бъде въвлечено — разпити, хора, които се съмняват в нея, медии, подигравки… Повечето хора се пречупват под много по-малко напрежение. Моли не заслужава това. Тя само иска да помогне и дълбоко в сърцето си вярва, че може. — Той млъкна, за да си поеме дъх. — Да, вие можете да направите каквото искате, капитане. Може да ме понижите в регулировчик, когато случаят приключи, ако това ще ви достави удоволствие, но не можете да ни изтеглите от разследването точно сега. Целта на убиеца е да отмъщава. Изпълни ли я, ще престане да убива. Сигурен съм, че след като отмъсти, той ще изчезне. Имаме само седем дни. А извергът има две имена в списъка си.

— Три, ако наистина смята да премахне Моли тази нощ — отбеляза Гарсия.

— Да, но Моли не е била част от първоначалния му план.

Капитан Блейк погледна озадачено Робърт.

— Преследвайки Моли, убиецът нарушава програмата и правилата си — поясни той.

— А когато се отклони от първоначалния си план — той прави грешки — допълни Карлос.

Барбара явно не беше много сигурна.

— Трябва да се придържаме към протокола, Робърт.

— При всичкото ми уважение, капитане, протоколът да го духа. Няма да налагам тъпи, бюрократични правила върху нечий живот — твърдо заяви Хънтър за изненада на Блейк. — Капитан Болтър ми каза, че вие сте страхотно ченге. Имате невероятен усет. Винаги следвате предчувствията си. Сигурно сте скривали информация от шефовете си по една или друга причина поне веднъж в кариерата си. Всички го правим, включително директорът на полицията. Това не ни прави лоши ченгета, капитане, а истински. — Той се втренчи изпитателно в нея. — Какво ви подсказва вътрешното чувство сега?

Блейк затвори очи и въздъхна.

— Нека те попитам нещо, детективе. Мислиш ли, че онази репортерка от „Ел Ей Таймс“, Клеър Андерсън, е знаела къде да намери Моли? Може би е знаела, че ти си я завел в хотел?

Той наклони глава на една страна и се замисли.

— Възможно е. Репортерите си имат източници и разследващи екипи. Клеър е много амбициозна. Защо питате?

Барбара се обърна към Робърт.

— Днес следобед Клеър Андерсън е била намерена убита.

— Какво? — Хънтър протегна врат, сякаш не беше чул добре.

— Гърлото й е било прерязано.

— Сериозно? — Гарсия отвори широко очи от изумление.

— В момента това е всичко, което знаем. Детективите и криминалистите все още са на местопрестъплението. Но ако убиецът наистина преследва Моли и Клеър Андерсен е разполагала с някаква информация, която би могла да го заведе до момичето, вероятно я е убил заради тази информация.

Напрежението в кабинета беше разсеяно от почукване на вратата. Капитан Блейк отвори и Хопкинс влезе.

— В неподходящ момент ли идвам? — попита той, доловил мрачната атмосфера.

— Какво откри? — без заобикалки попита капитанът.

Младото ченге нервно се приближи до таблото със снимките.

— Сега единственият ни заподозрян е Джеймс Рийд. — Той посочи фотографията му.