Крис Картър - Екзекуторът

— Робърт? — попита Гарсия. — Добре ли си? Какво мислиш, че трябва да направим?

— Трябва да отидем в Дауни. Според Тревър тя е била там, когато сигналът е прекъснал. — Той инстинктивно погледна часовника си. — Това е било преди не повече от двайсет минути. Моли не беше в затворено помещение. Чух шум от движение на коли и Тревър каза, че обаждането е било от булевард „Файърстоун“. Тя може все още да е някъде там.

— Добре, да вървим.

„Файърстоун“ и „Лейкуд“ са два големи и много оживени булеварда в Дауни, Югоизточен Лос Анджелис. Карлос стигна до там за по-малко от десет минути.

— По дяволите! — тихо изруга той, когато се озоваха на кръстовището.

Те гледаха търговския център „Стоунуд“ — огромен комплекс с повече от сто и седемдесет магазина. Това обаче не беше всичко. На запад от кръстовището, по булевард „Файърстоун“, също имаше множество по-малки молове и магазини — рай за купувачите.

Пред входа на паркинга на търговския център „Стоунуд“ имаше дълга опашка от коли. Улиците бяха пълни с хора, които носеха чанти, пакети и кутии с различна големина. До Коледа оставаха два дни. Всички магазини работеха до късно и моловете приличаха на мравуняци по време на хранене. Детективите не знаеха как е облечена Моли и нямаха нейна снимка. Но дори да имаха, кого щяха да попитат? Огромно множество хора пазаруваха за Коледа и беше все едно да търсят пословичната игла в копа сено.

Робърт потърка грапавия, грозен белег на тила си. Най-добрият им шанс да намерят Моли беше, ако тя отново включеше телефона си. Той беше помолил Тревър да следи дали ще има сигнал. Ако се върнеше в мрежата, щяха да разберат. Но защо беше изключен?

Инстинктът му подсказваше да претърси тълпите, но разумът го съветваше, че това ще бъде загуба на време. Не можеха да направят нищо там. Робърт каза на партньора си да не се нарежда на опашката от коли.

— Трябва да се върнем в отдела и да координираме издирването от там.

Гарсия изкара колата от отбивката за паркинга и отново се включи в уличното движение. Хънтър затвори очи. В ушите му още отекваха последните думи на Моли:

„Тази нощ той ще убие мен.“

Капитан Барбара Блейк стоеше пред новото табло и гледаше четирите снимки на заподозрените, когато детективите се върнаха в отдел „Убийства“. Хопкинс вече я беше информирал за последното развитие на нещата.

— Забравих да ви кажа нещо за себе си, когато се запознахме — спокойно подхвърли тя и затвори вратата, след като двамата детективи стигнаха до бюрата си. — Не съм човек, който псува с повод и без повод. — Барбара вдигна ръце в знак, че си признава. — Не ме разбирайте погрешно. Не съм олицетворение на благоприличието. Понякога трябва да псуваш, за да се изразиш по-добре. В моя случай това се случва само когато наистина съм ядосана.

— Ще стигнем ли скоро до същината на проблема, капитане?

— Млъкни и слушай, Робърт! Това прилича ли ти на двупосочен разговор, мамка му? — избухна тя. — Имате ли мозък в главите си или сте малоумни? Писна ми да се повтарям пред вас. Какво ви казах, да ви го начукам? Заповядах ви да ми съобщите веднага щом намерите момичето ясновидка. Искате ли да знаете какво открих току-що? — Високите й токчета потракваха, докато Блейк крачеше из стаята. — Току-що открих, че вие не само че не знаете къде е момичето, но и сте я преместили в хотел. По дяволите, Робърт! — Тя удари с юмрук по бюрото, за да наблегне на думите си. — Защо не ми каза?

Той не повиши тон:

— Защото знаех какво щеше да стане, капитане. Щяхте да я доведете тук, да я затворите в стая за разпити и да я засипете с въпроси, на които Моли нямаше да бъде в състояние да отговори. Не защото иска да скрие нещо, а защото не знае отговорите. Тя няма представа защо вижда разни неща и не може да ги контролира. Ако я включите в доклада си, убеден съм, че шефът Колинс или кметът Едуардс щяха да настоят Моли да бъде разпитана от психолог, който със сигурност щеше да се помъчи да я компрометира, а не да я разбере.

— Ти си проклет психолог — гневно отвърна Блейк. — Ти можеше да проведеш разпита.

— Мислите ли, че кметът щеше да ми позволи да проведа разпита?

— Казах ти, че аз ще се оправям с кмета. Той е мой проблем, а не твой. Винаги се застъпвам за детективите си, но ти, изглежда, не искаш да ми се довериш. Първо щях да изслушам теб, Робърт.

Той прокара пръсти през косата си.

— Шефът и кметът неизбежно ще чуят за това — или чрез доклада ми, или от друго място. И изведнъж напрежението, под което вече се намирам, ще започне да достига точката на кипене. Вие двамата подронихте авторитета ми два пъти. Ако не взема мерки, ще изглеждам безсилна като шеф не само пред тях, но и пред всички в отдела и лосанджелиската полиция.